– Вие, които нямате еталон за самоуважение, приемете вината и не се осмелявайте да задавате въпроси. Но вие знаете недопустимия отговор, макар да отказвате да признаете това, което виждате – вие знаете коя скрита предпоставка движи вашия свят. Познавате я не като безпристрастна формулировка, а като неясно безпокойство дълбоко у себе си, което ви кара да се лутате между гузното заобикаляне и неохотното прилагане на един принцип, твърде порочен, за да бъде споменат.
– Аз, който не приемам незаслуженото – нито като ценност, нито като вина, съм тук, за да ви задам, въпросите, които отбягвате. Защо е морално да се служи на чуждото щастие, а на своето – не е? Ако насладата е ценност, защо е морално другите да я изпитват, а е аморално да я изживявате вие? Ако усещането от яденето на сладкиш е ценност, защо за вашия стомах това е аморално угаждане, но е морална цел, която да осигурите за чуждия стомах? Защо за вас е аморално да имате желания, а за другите е морално да го правят? Защо е аморално да произведете ценност и да я запазите за себе си, ала е морално да я дадете някому? И ако не е морално вие да я задържите, защо е морално другите да я приемат? Ако вие постъпвате безкористно и добродетелно, като давате някаква ценност, не трябва ли да се каже за другите, че постъпват егоистично и порочно, щом я приемат? Нима добродетел означава да се слугува на порока? Нима моралната цел на добрите е саможертвата в името на лошите?
– Отбягваният от вас отговор, чудовищният отговор, е: Не, вземащите не са зло, при условие че не са заработили ценността, която им давате. За тях не е аморално да я приемат, при условие че те самите не са способни да я произведат, нито са способни да я заслужат, нито пък могат да ви дадат нещо стойностно в замяна. За тях не е аморално да се наслаждават на взетото, при условие че те не са го придобили по право.
– Това е скритата същина на вашето кредо, обратната страна на вашия двойствен стандарт: аморално е да се изкарва прехраната със собствения труд, но е морално да се живее на гърба на другите; аморално е да се консумира продукта на собствения труд, но е морално да се консумира това, което другите са произвели; неморално е да се работи и печели, ала е морално да се лентяйства и проси – именно паразитите са моралното оправдание за съществуването на производителите, но съществуването на паразитите е самоцелно; зло е да се извлича полза от собственото достижение, но е добро да се извлича полза от чуждата жертва; зло е сами да градите щастието си, но е добро да се наслаждавате на щастие, платено с чуждата кръв.
– Вашият кодекс разделя човечеството на две касти и им заповядва да живеят по противоположни правила: онези, на които е позволено да желаят всичко, и онези, на които не е позволено да желаят нищо; избраниците и прокълнатите, ездачите и носачите, изяждащите и изядените. По какъв критерий е определена вашата каста? Какъв е онзи вълшебен пропуск, който ви дава достъп до нравствения елит? Пропускът се нарича липса на ценности.
– За каквато и ценност да става дума, само нейната липса у вас може да ви даде право на претенции към тези, у които тя не липсва. Именно вашата потребност ви дава право да претендирате за овъзмездяване. Ако сте в състояние сам да удовлетворявате потребностите си, вашата способност анулира правото ви за тяхното удовлетворяване. Но ако имате потребност, която сте неспособни да посрещнете, тя ви осигурява пълно право върху живота на всеки от човешкия род.
– Ако преуспявате, всеки неудачник е ваш господар; ако се проваляте, всеки преуспяващ е ваш слуга. Дали сами сте виновни за провала си или не, дали желанията ви са разумни или не, дали нещастието ви е незаслужено или е резултат от пороците ви – във всеки случай именно нещастието ви дава право на възнаграждение. Именно страданието, независимо от неговата природа или причина, страданието като първичен абсолют ви дава право на ипотека върху всичко съществуващо.
– Ако изцерите болката си сам, не получавате морален кредит: вашият кодекс презрително гледа на това като на егоистична постъпка. Каквато и ценност да се стремите да придобиете, била тя богатство или храна, любов или права, ако се сдобиете с нея благодарение на собствените си достойнства, вашият кодекс не разглежда това като нравствена придобивка: не сте станали причина за никаква загуба от страна на никого, било е сделка, а не милостиня, било е плащане, а не жертва. Заслуженото се отнася до егоистичното, комерсиално царство на взаимната изгода; единствено незаслуженото изисква онази морална транзакция, изразяваща се в изгода за единия за сметка на катастрофата на другия. Да искате отплата за своите добродетели е егоистично и неморално; само липсата на добродетели превръща искането в морално право.
– Морал, който утвърждава потребността като право на претенции, утвърждава празнотата – несъществуването – като ценностен критерий; той възнаграждава отсъствието, дефекта: слабостта, неспособността, некомпетентността, страданието, заболяването, злополуката, липсата, пропуска, недостатъка – нулата.

– Всички, които проповядват кредото на пожертвователността, както и да наричат себе си, каквито и да са подбудите им – всички те искат от вас да се откажете от своя разум, без значение дали го искат в името на вашата душа или в името на вашето тяло; дали ви обещават друг живот в небесата, или сит стомах на земята. Всички, които започват с думите: "Егоистично е да преследвате собствените си желания, трябва да ги пожертвате заради желанията на другите", завършват с думите: "Егоистично е да поддържате собствените си убеждения, трябва да ги пожертвате заради убежденията на другите".
– И наистина: няма нищо по-егоистично от независимия ум, който не признава по-висок авторитет от себе си и по-висша ценност от своята преценка за истината. От вас се иска да изневерите на интелекта си, да пожертвате логиката си, разума си, критерия си за истинност – за да ви превърнат в проститутка, чийто критерий за най-голямото добро е най-голямото число.
– Ако се обърнете към вашия морален кодекс за отговор на въпроса "Кое е доброто?" – единственият отговор, който ще намерите, е: "Благото на другите". Доброто е това, което всички останали желаят, каквото и да било, което на вас ви се струва, че на тях им се струва, че желаят, или каквото и да било, което на вас ви се струва, че те трябва да желаят. "Благото на другите" е вълшебна формула, която превръща всичко в злато, формула, която трябва да се рецитира като гаранция за морален триумф и като дезинфектант на всяка постъпка, била тя и избиването на хората от цял континент. Като мерило за добродетел вие използвате не някакъв обект, не някакво действие, не някакъв принцип, а намерението. Вие не се нуждаете нито от доказателство, нито от аргументи, нито от постигнат успех, вие не се нуждаете от фактическо постигане благото на другите – всичко, което ви е нужно да знаете, е, че вашият мотив е бил благото на другите, а не собственото ви благо. Единственото ви определение за доброто е отрицанието: доброто е "недоброто за мен".
– Вашият кодекс, който се хвали, че утвърждава вечните, абсолютните, обективните морални ценности и се отнася с презрение към условните, относителните и субективните, вашият кодекс ви връчва, в качеството на свой вариант на абсолютното, следното правило за морално поведение: "Ако ти желаеш нещо, то е зло; ако другите го желаят – то е добро; ако мотивът за твоето действие е твоето благоденствие – не го върши; ако мотивът е благоденствието на другите – тогава всичко е разрешено".
– Такъв, съчленен от две отделни части, морал с двоен стандарт разделя всеки от вас на две половини и така разделя цялото човечество на два враждуващи лагера; в единия си ти, в другия е цялата останала част от човечеството. Ти си прокуденият, който е лишен от правото да желае и да живее. Ти си единственият слуга, останалите са господари, ти единствен даваш, останалите взимат, ти си вечният длъжник, останалите са кредиторите, на които никога няма да се издължиш. Не можеш да подлагаш на съмнение правото им да получат твоята жертва или естеството на техните желания и потребности; те са удостоени с това право чрез отрицание, чрез факта, че те са "не-ти".
– За тези от вас, които биха поставили всичко това под съмнение, вашият кодекс предвижда утешителна награда и умело замаскирана клопка: според него, за да станете щастливи, трябва да служите на щастието на другите, единственият начин да изпитате радост е като я отстъпите на другите, единственият начин да си осигурите просперитет е като се откажете от богатството си в полза на другите, единственият начин да защитите живота си е като закриляте всички други; а ако не намирате радост в тази процедура – сами сте си виновни и това само доказва, че носите злото у себе си, защото ако бяхте добри, щяхте да намерите щастието си в това да дадете угощение за другите, а чувството за достойнството – в това да разчитате на трохите, които те благоволят да ви подхвърлят.

– Не ми напомняйте, че това се отнася само до този живот – тук, на земята. Мен не ме е грижа за някакъв друг живот. Нито пък вас.
– Ако искате да съхраните последните остатъци от достойнството си, не наричайте най-добрите си постъпки "жертване": този термин ви заклеймява като безнравствени. Ако една майка, вместо да си купи нова шапка, купува храна за своето гладно дете, това не е жертва: тя цени детето си повече от шапката; но ще бъде наистина жертва за онази майка, за която по-голяма ценност е шапката, за онази, която би предпочела да остави детето си да гладува, която го храни само по задължение. Ако човек загине в борбата за собствената си свобода, това не е жертва – той не иска да бъде роб; но за онзи, който е готов да бъде, това наистина е жертва. Ако човек отказва да продаде убежденията си – това не е жертва, освен ако човекът не е без убеждения.
– Жертването може да бъде удобно само за тези, които нямат какво да жертват – нямат ценности, нямат норми, нямат мнение, за тези, чиито желания са ирационални приумици, случайно хрумнали им и лесни за изоставяне. За човека с морални устои, чиито желания са плод на рационални ценности, жертвата означава отказване от правилното в името на погрешното, от доброто в името на злото.
– Кредото на пожертвователността е моралът на аморалните – морал, обявил собствения си банкрут, признавайки, че не може да предложи на хората никакво лично участие в придобиването на добродетели или ценности, но тъй като техните душа били вместилище на порока, било нужно те да бъдат научени да се пренасят в жертва. По собственото му признание, такъв морал е безсилен да научи хората на добро, той може само да ги подлага на постоянни наказания.
– Може би мислите, в някакво смутно вцепенение, че вашият морал изисква от вас да жертвате само материални ценности? А какво според вас са материалните ценности? Материята придобива стойност само като средство за удовлетворяване на човешките желания. Материята е само инструмент за проявление на човешките ценности. В служба на какво ви молят да предоставите материалните инструменти, създадени от вашите добродетели? В служба на това, което вие считате за зло: на принцип, който не споделяте, на личност, която не уважавате, на достигането на цел, противоположна н вашата собствена – в противен случай вашият дар не е жертва.
– Вашият морален кодекс ви учи да се отречете от материалния свят и да откъснете ценностните си от материята. Човек, чиито ценности нямат материално изражение, чието съществуване не е свързано с идеалите му, чиито постъпки противоречат на убежденията му, е дребен лицемер, и все пак това е човекът, който се подчинява на вашия морален кодекс и отделя ценностите си от материята. Човекът, който обича една жена, но спи с друга; човекът, който се възхищава от таланта на един работник, но наема друг; човекът, който смята за справедлива една кауза, но дарява парите си в подкрепа на друга, човекът, който притежава художествено майсторство на високо ниво, но посвещава усилията си на изработката на безвкусици – именно тези са хората, които отричат материалното и смятат, че духовните им ценности не могат да намерят изражение в материалния свят.
– Казвате, че такива хора всъщност отричат духа? Да, разбира се. Едното не може без другото. Вие сте неделимо единство от материя и съзнание. Отречете се от съзнанието си и се превръщате в животно. Отречете се от тялото си и се превръщате в измислица. Отречете се от материалния свят и го предавате във властта на злото.
– И точно това е целта на вашия морал, задължението, което вашият морален кодекс ви налага. Посвещавайте се на това, което не ви радва, служете на това, което не ви харесва, покорявайте се на това, което смятате за зло, подчинете своя свят на ценностите на други, отречете, отхвърлете, откажете се от своето „Аз”. Вашето „Аз” е вашият ум, отречете се от него и се превръщате в парче месо, готово да бъде погълнато от всеки канибал.

– Егоизмът – казват и едните, и другите – е човешкото зло. Човешкото добро – казват и едните, и другите – е човек да изостави личните си желания, да се отрече от себе си, да се откаже от себе си, да се подчини; човешкото добро се състои в отрицание на собствения живот. Жертването – крещят и едните, и другите – е същността на морала, най-висшата добродетел, достъпна за човека.
– Които и да сте вие, до които стига гласът ми в момента, вие, които сте жертвите, а не палачите, обръщам се към вас, на смъртния одър на вашия разум, на прага на тъмнината, която ще ви погълне, ако у вас все още е останала решимост да се борите за угасващите искрици светлина, която някога ви е озарявала – използвайте я сега. "Жертване" е думата, която ви унищожи. Използвайте сетните си сили, за да разберете нейния смисъл. Вие все още сте живи. Все още имате шанс.
– "Жертване" означава отхвърляне не на безполезното, а на безценното. "Жертване" не означава отхвърляне на злото в името на доброто, а на доброто в името на злото. "Жертване" означава да изоставите това, което за вас е ценно, в името на онова, което не е.
– Ако замените цент за долар – това не е жертва; жертва е когато замените долар за цент. Ако в резултат на многогодишна борба постигнете желания успех в своето поприще, това не е жертва; но ако после се откажете от положението си в полза на съперника, това вече е. Ако имате бутилка мляко и я дадете на гладното си дете, това не е жертва; но ако я дадете на съседското дете и оставите своето да умре от глад, тогава това е жертва.
– Ако помогнете с пари на приятел, това не е жертва; ако ги дадете на някой непознат негодник – вече е. Ако дадете на приятеля си сума, която можете да си позволите, вие нищо не жертвате; ако обаче му дадете пари в ущърб на собствения си комфорт, това може, в съответствие с такива нравствени норми, да се приеме донякъде за добродетел; но ако му помогнете финансово, довеждайки самия себе си до катастрофа – това е съвършената добродетел на пожертвователността.
– Ако се откажете от всичките си лични желания и посветите живота си на тези, които обичате, вие не проявявате съвършена добродетел, вие все още запазвате някаква собствена ценност – вашата любов. Ако отдадете живота си на случайни непознати – това било акт на по-голяма добродетелност. Ако посветите живота си да служите на хора, които мразите – в това се изразявала най-великата от всички добродетели, които можете да проявите.
– Жертвата е отказване от ценност. Съвършената жертва е пълно отказване от всички ценности. Ако искате да достигнете съвършената добродетел, не бивало да очаквате благодарност като компенсация за жертвата си, нито похвала, нито любов, нито възхищение, нито да храните самоуважение, нито дори да се гордеете със своята добродетелност; дори най-незначителният белег за някаква облага размивал вашата добродетел. Ако следваната от вас линия на поведение не внася във вашия живот никаква радост, не ви носи нито материални, нито духовни ценности, нито изгода, нито печалба, нито награда – ако достигнете това състояние на абсолютната нула, тогава сте били достигнали идеала за нравствено съвършенство.
– Казвано ви е, че нравственото съвършенство било непостижимо за човека – съгласно подобен критерий наистина е така. Не можете да го достигнете, докато сте живи, но стойността на вашия живот и на вашата личност се измервала по това, колко сте успели да се доближите до идеалната нула, която представлява смъртта.
– Ако обаче още в началото сте били едно безстрастно нищо, растение, което очаква единствено да бъде изядено, ако не притежавате ценности, от които да можете да се откажете, то тогава няма как да спечелите короната на пожертвователността. Не е жертва да отхвърлите нежеланото. Не е жертва да отдадете живота си за другите, ако смъртта е това, към което вие лично се стремите. За да постигнете добродетелите на пожертвователността, трябва да искате да живеете, трябва да обичате живота, да изгаряте в страст към тази земя и към целия разкош, който тя може да ви даде – трябва да чувствате всеки замах на ножа, който отсича от вас вашите желания и оставя любовта да изтече от тялото ви. Моралът на пожертвователността ви предлага в качеството на идеал не просто смъртта, а бавната мъчителна смърт.

– Те са разкъсали човека на две, противопоставяйки едната му половина на другата. То са го научили, че тялото и съзнанието му са двама врагове, вкопчени в смъртна хватка, два антагониста от противоположно естество, с противоречащи си искания и несъвместими нужди; че да се облагодетелства единият означава да се нарани другият; че душата на човека се отнася до сферата на свръхестественото, но тялото му е мрачен затвор, който я държи привързана към този свят; че доброто се състои в това човек да надвие своето тяло, да разклати устоите му чрез многогодишна търпелива борба, прокопавайки път за онова триумфално бягство от тъмницата, което води към свободата – в гроба.
– Те са научили човека, че той е безнадежден саможивец, състоящ се от два елемента, всеки от които е символ на смъртта. Тяло без душа е труп, а душа без тяло е призрак – и все пак именно такава е тяхната представа за природата на човека: бойно поле за борбата между труп и призрак, труп, надарен с някаква собствена злонамереност, и призрак, надарен с познанието, че всичко, познато на човека, не съществува, а съществува само непознаваемото.
– Забелязали ли сте коя е човешката дарба, която тази доктрина е замислена да пренебрегва. Това е човешкият ум, който трябва да бъде отречен за да се разпадне човека на части. Отказал се веднъж от разума, той остава на произвола на двете – чудовище, които нито може да проумее, нито да управлява, – на благоволението на тяло, движено от непонятни инстинкти, и на душа, движена от мистични откровения – той е изоставен като безучастна опустошена жертва на битката между робот и диктофон.
– И сега, когато човекът пълзи през развалините, търсейки пипнешком пътя към живота, вашите учители му предлагат помощта на един морал, който прокламира, че решение няма да бъде намерено и човек не бива да търси изява тук, на земята. Истинското битие, му казват те, било онова, което той не може да възприеме, истинското съзнание била способността да се възприеме несъществуващото, а неспособността на човек да проумее това било доказателството, че самото му съществувание е зло, а съзнанието му – безсилно и безплодно.
– Разделянето на душата и тялото на човека довело до появата на две вида учители, проповядващи Морала на смъртта: мистици на духа и мистици на плътта, които вие наричате идеалисти и материалисти – едните вярват в съзнание извън битието, а другите вярват в съществувание без съзнание. И едните, и другите изискват да се отречете от разума си – едните в името на техните откровения, другите в името на техните рефлекси. Без значение колко гръмогласно се преструват на непримирими противници, те имат един и същ морал и едни и същи цели: в материалната сфера – заробване на тялото на човека, в духовната сфера – унищожаване на неговия разум.
– Доброто, казват мистиците на духа, бил Бога – същество, единственото определение за което е че е отвъд възможностите на човешкото познание; определение, което обезсилва съзнанието на човека и обезсмисля разбиранията му за битието. Доброто, казват мистиците на плътта, е Обществото – нещо, което те дефинират като организъм, лишен от физическа форма, свръхсъщество, чието въплъщение, без да е някой конкретно, са всички взети заедно като цяло, с изключение на вашето „Аз”. Човешкият ум, казват мистиците на духа, трябва да бъде подвластен на Божията воля. Човешкият ум, казват мистиците на плътта, трябва да се подчинява на волята на Обществото. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на духа, е Божията удовлетвореност, чиито норми човек няма способността да разбере, и трябва да ги приеме на вяра. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на плътта, е удовлетвореността на Обществото, чиито норми човек няма право да подлага на съмнения и трябва да им се подчинява като на основополагащ абсолют. Целта на живота, казват и едните, и другите, е човек да се превърне в смирено зомби, което служи на цели, които не разбира, по причини, за които не бива да пита. Възнаграждението, казват мистиците на духа, ще му бъде дадено в задгробния живот. Възнаграждението, казват мистиците на плътта, ще получат тук, на земята, неговите пра-правнуци.

– Няма никакво значение кому са изгодни развенчаното човешко величие и изтерзаната душа – на неведомия Бог с някаква непонятна промисъл или на случайния минувач, чиито гнойни язви се представят като някакъв необясним иск към него; няма значение щом на човека не е дадено да разбира доброто, щом неговото задължение е да пълзи с години в покаяние, изкупвайки вината за своето съществувание пред всеки случаен инкасатор на неразбираеми дълговеq тогава единствената му представа за стойност става нулата: добро е онова, което не е човешко.
– Името на този чудовищен абсурд е „Първороден грях”.
– Грях, извършен не по своя воля, е шамар за етиката и вопиющо противоречие само по себе си: това, което е извън възможностите за избор, е извън сферата на нравствеността. Ако човек е лош по рождение, той няма нито воля, нито сила да го промени; ако той няма воля, тогава не може да бъде нито добър, нито лош – роботът няма морални норми. Да се смята за грях на човека един факт, който лежи извън сферата на неговия избор, е подигравка с етиката. Да се смята за грях природата на човека, е подигравка с природата. Да бъде наказван човек за провинение, което е извършил преди да се роди, е подигравка със справедливостта. Да му бъде вменявана вина за нещо, по отношение на което няма невинност, е подигравка с разума. Да се навреди на етиката, природата, справедливостта и разума посредством едно-единствено понятие е тържество на злото, което няма равно на себе си. И въпреки всичко, именно то лежи в основата на вашия морал.
– Не се крийте зад страхливото увъртане, че човек е роден със свободна воля, но със "склонност" към злото. Свободната воля, обременена със склонност, прилича на игра с подправени зарове . Тя принуждава човек да напряга всички сили за победа, да носи отговорност, да плаща за ходовете си, но накрая решението ще бъде "претеглено" в полза на склонност, която той няма власт да надмогне. Ако човек сам избираше тази склонност, няма как да се е родил с нея, ако склонността не е въпрос на избор, тогава човекът е лишен от свободна воля.
Каква е същността на вината, която вашите учители наричат Първороден грях? Какви злини е придобил човекът след своето падение от положението, считано от тях за съвършенство? Според техния мит човекът е вкусил плода от дървото на познанието – тогава е придобил разум и е станал разумно същество. Познал е доброто и злото – станал е същество с морал. Бил е осъден сам да си осигурява прехраната чрез труд – станал е същество, което произвежда. Бил е осъден да изпитва желания – придобил е способност да изживява сексуална наслада. Злините, за които вашите учители го проклинат, са разум, морал, градивност и радост – кардиналните ценности на неговото съществувание. Техният мит за човешкото грехопадение е измислен не за да обясни и порицае неговите пороци, не за да го обвини за неговите грешки, а за да му вмени като вина самата същност на неговата природа на човек. Каквото и да е бил онзи робот в райската градина, съществуващ без разум, без ценности, без труд и без любов – той не е бил човек.
– Грехопадението на човека, според вашите учители, се изразява в това, че той е придобил жизнено необходимите добродетели. Тези добродетели, според техните стандарти, са неговите Грехове. Недостатъкът на човека, произнасят обвинението те, се състои в това, че е човек. Неговата вина, произнасят обвинението те, се състои в това, че живее.
– Те наричат това морал на милосърдието и доктрина за любовта към човека.
– Но не, казват те, те не били проповядвали, че човекът е лош; само този чужд обект – неговото тяло, носи у себе си злото. Не, казват те, те не били искали да го убиват; те само желаели той да се откаже от тялото си. Стремели се били, казват те, да му помогнат да понесе болката и сочат колелото на мъченията, към което са го привързали, колелото, на което го опъват в две посоки – изтезанието на веруюто, разделящо душата от тялото.

– В името на всички производители, които са ви поддържали живи и в отплата са получавали вашите смъртни ултиматуми, се обръщам сега към вас с нашия единствен ултиматум: "Нашата работа или вашите щикове". Можете да изберете което и да е – но само едното. Ние не прибягваме първи до сила против другите, но не се подчиняваме насила. Ако желаете някога отново да заживеете в индустриално общество, то ще бъде при нашите условия за морал. Нашите условия и нашата мотивация като антитеза на вашите. Вие използвахте страха като оръжие и заплашвахте човечеството със смърт като наказание за това, че отхвърля вашия морал. Ние му предлагаме живот като награда за това, че приема нашия.
– Вие, които благоговеете пред нищото – вие никога не сте осъзнали, че да постигнете живот не е равнозначно на това да избегнете смъртта. Радостта не е "липса на болка", интелигентността не е "отсъствие на глупост", светлината не е "липса на тъмнина", едно нещо не е отсъствието на обратното нещо. Сграда не се строи чрез въздържане от събаряне; векове да седите със скръстени ръце и да чакате в такова въздържание, то няма да издигне и една греда, която да се въздържите да съборите; вече не можете да ми казвате на мен – строителя: "Произвеждай и ни изхранвай в замяна на това, че ние няма да рушим произведеното от теб!". Отговарям ви от името на всичките ви жертви: „Загивайте във и със собствената си празнота!” Битието не е отрицание на отрицанието. Злото, за разлика от ценностите, е отсъствие и отрицание, злото е безсилно и лишено от власт с изключение на тази, която му разрешаваме да ни изтръгне. Загивайте, понеже ние вече разбрахме, че нищото не може да държи живота като свой заложник!
– Вие се стремите да избегнете болката. Ние се стремим да достигнем щастие. Вие съществувате в името на това да избягвате наказания. Ние съществуваме в името на това да заслужим награди. Заплахите не могат да ни накарат да работим; за нас страхът не е стимул. Нашето желание не е да избегнем смъртта, нашето желание е да живеем живота.
– Вие, които сте загубили идеята за тази разлика, вие, които твърдите, че страхът и радостта подбуждат една и съща сила, а тайно добавяте, че страхът е "по-практичен", вие не желаете да живеете и все още държите на съществуванието, което сте проклели, единствено поради страха от смъртта. Панически сте се втурнали през капана на дните си, търсейки изхода, който сами сте зазидали, бягайки от преследвача, който не се осмелявате да назовете, към терора, който не смеете да признаете, и колкото по-голям е терорът, толкова повече се боите от единственото, което може да ви спаси: разсъждаването. Целта на вашата борба е да не научите, да не схванете, да не посочите и да не чуете това, което сега ще заявя на всеослушание: вашият морал е Моралът на смъртта.
– Смъртта е критерият за вашите ценности, смъртта е избраната от вас цел и колкото и да бягате, не можете да се измъкнете от преследвача, излязъл за да ви унищожи, или от познанието, че този преследвач сте самите вие. Спрете да бягате поне веднъж – няма къде да избягате – изправете се напълно разголени – от което се боите, но каквито аз ви виждам – и погледнете онова, което се осмелявате да наричате морал.
– Прокълнатостта е в началото на вашия морал, за него разрушението е цел, средство и резултат. Вашият морал започва със заклеймяване на човека като носител на злото, след което се изисква от него да се върши добро, което пък, от своя страна, е дефинирано като невъзможно за извършване от човека. В качеството на първо доказателство за добродетелност се изисква от човека да приеме без доказателство твърдението за своята собствена порочност. Моралът изисква човек да използва като отправна точка не критериите за ценност, а критериите за зло, каквото е и той самият, и въз основа на този критерий по-нататък да дефинира понятието за добро: доброто е онова, което не е свойствено на човека.

– Каквото и да е предметът на разногласието, има едно злодеяние, което не бива да се допуска, което никому не е позволено да извърши против другите и никой не бива да одобрява или да прощава. Докато хората желаят да живеят заедно, никой човек няма право да слага начало на това деяние – чувате ли ме добре? – никой човек не може пръв да използва физическа сила против другите.
– Да се поставя заплахата от физическо унищожение между човека и неговото възприятие за действителността означава да се отрекат и парализират средствата му за оцеляване; да бъде със сила заставян да действа против собствената си преценка, е като да бъде насилван да действа против самия себе си. Който и да започне пръв използването на сила, в каквато и да е степен и с каквато и да е цел – той е убиец, сеещ смърт в много по-широкия смисъл на понятието "убийство": той унищожава самата способност на човека да живее.
– Не си правете труда да ми казвате, че вашият разум ви е убедил в правото ви да насилвате моя разум. Насилието и разумът са несъвместими; моралът свършва там, където започва стрелбата. Като заявявате, че хората са безразсъдни животни и предлагате те да бъдат третирани като такива, вие определяте по този начин собствената си личност и повече не можете да претендирате за признаване на разумността ви – както не може да претендира и никой защитник на противоречията. Не може да има "право" да се разрушава самият източникът на права, единственото средство за отсъждане кое е правилно и кое погрешно: разума.
– Да се принуди човек да се откаже от своя разум и да приеме в замяна вашата воля, като се използват оръжия вместо умозаключения, терор вместо доказателства, а смъртта – като най-силен аргумент, е опит да се съществува напук на реалността. Реалността изисква от човека да действа в съответствие със собствения си разумен интерес; вашето оръжие иска от него да действа против интереса си. Реалността застрашава човека със смърт, ако той не действа в съответствие с рационалната си преценка; вие го заплашвате със смърт, ако го направи. Вие го запращате в един свят, където цена за неговия живот става отказването от всички добродетели, необходими за живота, а всичко, което вие и вашата система ще постигнете в процеса на постепенно унищожение, е смъртта, щом като тя е превърната в управляваща сила, в печеливш аргумент в човешкото общество.
– Било то разбойникът, който се изправя пред пътника с ултиматума "Парите или живота", или политикът, който се изправя пред цял народ с ултиматума "Образованието за децата или живота", смисълът на ултиматумите е "Разума или живота" – а нито едното не е възможно за човека без другото.
– Ако имаше степени на злото, е трудно да се каже кой би бил по-презрян: звярът, присвоил си правото да упражнява принуда върху ума на другите, или моралният дегенерат, дал някому правото да упражняват принуда върху ума му. Това е моралният абсолют, по отношение на който няма място за спор. Не съм съгласен да говоря на езика на разума с хора, които възнамеряват да ме лишат от разум. Не влизам в дискусии със съседи, които мислят, че могат да ми забранят да мисля. Когато някой се опитва да се отнася към мен от позиция на силата, аз му отговарям със същото.
– До сила може да се прибегне само в отговор на насилие и то единствено против човека, който пръв е употребил сила. Не, аз не споделям извършеното от него зло, нито падам до нивото на неговото разбиране за морал: аз просто му предоставям онова, което е избрал – унищожението, а единственото унищожение, което има право да избере, е неговото собствено. Той използва сила, за да присвои ценност; аз използвам сила само за да унищожа унищожението. Бандитът се стреми да забогатее като ме убие; аз няма да стана по-заможен, ако убия бандита. Аз не се опитвам да придобия ценности посредством зло, но няма да се откажа от своите ценности пред лицето на злото.

– Щастието не бива да се постига по прищявка на чувствата. Щастието не е удовлетворяване на някакви безразсъдни желания, на които се мъчите сляпо да се наслаждавате. Щастието е състояние на непротиворечива радост – радост без чувство за вина и без страх от наказание; радост, която не е в разрез с никоя от вашите ценности и не води до саморазрушение; тя не е задоволство от това, че сте успели да избягате от мислите си, а от това, че сте способни да използвате разума си най-пълноценно, не от това, че сте успели да преиначите действителността, а че сте достигнали реални ценности, не радостта на пияницата, а радостта на производителя. Щастлив може да бъде само разумният човек – този, който се стреми единствено към рационални цели, търси рационални ценности и намира радост в рационални действия.
– Така както се издържам не с обири и не с подаяния, а чрез собствения си труд, по същия начин не търся да построя щастието си като ощетя някого или се възползвам от нечия благосклонност, а се стремя да го заслужа чрез собствените си достижения. Така както не смятам, че удоволствието на другите е цел на моя живот, така не смятам своето щастие за житейска цел на другите. Така както ценностите ми не са противоречиви и няма конфликт между желанията ми, по подобен начин няма жертви и конфликт на интереси между разумните хора – тъй като разумните не се стремят към незаслуженото и не се гледат един друг с канибалска страст, те не принасят и не приемат жертви.
– Символът на всички взаимоотношения между такива хора, моралният символ на уважението към човешкото същество е търговецът. Ние, които живеем в съответствие с ценности, а не чрез грабежи, сме търговци – както по същност, така и по дух. Търговецът е човек, който заработва полученото и нито взема, нито дава незаслуженото. Търговецът не очаква някой да му плати за провалите, нито пък моли да бъде обичан заради недостатъците си. Търговецът не прахосва тялото си като храна за другите, нито пък продава душата си за подаяния. Така както продава работата си единствено чрез сделки с материални ценности, по същия начин отдава духовните си ценности – своята любов, своето приятелство, своето уважение – само в отплата и в размяна на човешки добродетели, в отплата за егоистичното удоволствие, което получава от общуването с уважавани от него хора. Паразитиращите мистици, които с векове са ругали търговците и са се отнасяли към тях с презрение, като в същото време за почитали просяците и бандитите, винаги са знаели скрития мотив за подигравките си: търговецът е личността, която ги ужасява – човекът на справедливостта.
– Искате ли да знаете какви морални задължение имам към ближните си? Никакви – освен задължението, които имам към себе си, към материалния свят и към всичко съществуващо: отговорността, наричана рационалност. Общувам с другите така, както го изисква моята и тяхната природа: посредством разума. Не търся и не искам от тях никакви отношения, освен тези, които те са готови да установят по свои собствен свободен избор. Мога да правя сделки само с техния разум и само в свой интерес, когато те се уверят, че моят интерес съвпада с техния. Ако интересите ни не съвпаднат, не установявам никакви взаимоотношения; оставям недоволните да продължат по пътя си и самият аз не се отклонявам от своя. Аз побеждава единствено с помощта на логиката и се подчинявам единствено на логиката. Аз не подчинявам на никого своя разум, нито пък имам общи дела с хора, които го правят. Няма какво да спечеля от глупаци и страхливци; не търся облаги чрез възползване от човешките недостатъци – глупост, непочтеност или страх. Единствената ценност, която хората могат да ми предложат, са плодовете на техния ум. Когато имам разногласия с разумен човек, оставям съдия да стане самата действителност: ако аз съм прав, той ще разбере грешката си; ако той е прав, аз ще разбера своята; единият от двама ни ще надделее в спора, но и двамата ще имаме полза.

– Гордостта е признаване на факта, че всеки сам е най-висшата ценност за себе си, която, подобно на всички човешки ценности, трябва да бъде заработена; че единственото отворено за вас достижение, което прави възможни всички останали, е изграждането на собствения характер; че вашият характер, вашите действия, вашите желания, вашите емоции са продукт на предпоставките, които пазите в ума си; че, както човек трябва да произвежда материалните ценности, нужни за поддържане на живота му, така трябва и да изгражда ценни качества в характера си за да бъде животът му достоен за поддържане; че както човекът сам създава собственото си благосъстояние, така създава сам и собствената си душа; че животът изисква чувство за собствена значимост, но човекът е същество, което няма изначално заложени ценности, няма изначално заложено самоуважение: той трябва да ги придобие, формирайки душата си в съответствие със собствения си нравствен идеал, по образа на Човека – разумното същество, което всеки по рождение е способен да сътвори от себе си, но актът на съзиданието е въпрос на избор; че първата предпоставка за възникване на самоуважение е лъчезарният егоизъм на душата, която във всичко жадува за най-доброто, било то материално или духовно, на душата, която се стреми преди всичко към морално самоусъвършенстване, ценейки най-високо себе си; че доказателството за достигнато самоуважение са тръпките, които ви побиват от презрение, и бунтът срещу предопределената роля на жертвено животно, срещу мерзката наглост на всяко кредо, предлагащо да се пренесат в жертва незаменимата ценност – вашето съзнание, и несравнимият триумф – вашето съществувание, в угода на сляпата подмяна и нравствения упадък от страна на другите.
– Започнахте ли да разбирате кой е Джон Голт? Аз съм човекът, който заслужено се сдоби с това, за което вие никога не сте се борили, от което вие се отрекохте, което опорочихте, но така и не можахте да унищожите напълно, а сега виновно криете като тайна, прекарвайки живота си в извинения пред професионални людоеди, да не би да се разкрие, че дълбоко в себе си все още копнеете да кажете това, която аз говоря сега на цялото човечество: Гордея се с това, което съм, и с факта, че искам да живея.
– Това желание – което споделяте и въпреки това потискате дълбоко в себе си като зло – е единственото останало от доброто у вас, но това желание трябва се заслужи. Единствената морална цел на човека е неговото собствено щастие, но само добродетелният може да го постигне. Никоя добродетел не е цел сама за себе. Никоя добродетел не е награда сама на себе си, нито жертвен дар в угода на злото. Наградата за добродетелите е самият живот, а целта и наградата за живота е щастието.
– Точно както тялото ви има две основни усещания: удоволствие и болка, като признаци за здраве или болест, като барометър на неговата основна алтернатива – живот или смърт, – така съзнанието има две основни емоции: радост и страдание в отговор на същата алтернатива. Вашите емоции са оценките кое подпомага живота и кое го застрашава, калкулатори, които светкавично показват сумата на вашите придобивки или загуби. Нямате избор – искате или не, вие чувствате дали нещо е добро или лошо за вас, но кое ще сметнете за добро и кое за лошо, кое ще ви донесе радост и кое болка, кое ще обикнете и кое ще намразите, кое ще пожелаете и кое ще ви уплаши, зависи от вашия ценностен критерий. Да изпитвате емоции е ваше вродено качество, но естеството на чувствата се диктува от вашия разум. Способността ви да изпитвате емоции е празен двигател, а вашите ценности са горивото, с което умът ви го захранва. Ако сте избрали смесица от противоречия, тя ще блокира двигателя, ще разяде трансмисията и при първия ви опит да помръднете от място, машината, повредена от вас – нейния водач, – ще се разбие.
– Ако приемете нелогичното като свой критерий за ценности, а невъзможното – като своя представа за доброто, ако жадувате за награди, които не сте заслужили, за богатство или любов, за които не сте достойни, за вратичка в закона за причинно-следствената връзка, за „А”, което по ваша приумица да може да стане „не-А”, ако желаете нещо противоположно на съществуванието – именно него ще получите. И тогава недейте да плачете, че животът е безизходица и щастието е непостижимо, а проверете горивото си: то е, което ви е закарало там, където сте искали.