http://kalin-manolov.blog.co.uk/en-EUMokoFeed10http://kalin-manolov.blog.co.uk/http://data5.blog.de/design/preview/6a/1c2f6cfbc969655107a87421581870_160x200.jpghttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/11/21/1047-1040-1055-1054-1042-1071-1044-1040-1049-1058-1045-1053-1040-1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1055-1066-1051-1053--7428762/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-11-21:/2009/11/21/1047-1040-1055-1054-1042-1071-1044-1040-1049-1058-1045-1053-1040-1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1055-1066-1051-1053--7428762/Sat, 21 Nov 2009 21:18:23 +0100 <p><a href="http://www.blog.co.uk/media/photo/pokana_atlas_copy/4130270" title="pokana_atlas copy"><img src="http://data6.blog.de/media/270/4130270_34e657ef3f_m.jpg" alt="pokana_atlas copy"></a> </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/11/21/1047-1040-1055-1054-1042-1071-1044-1040-1049-1058-1045-1053-1040-1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1055-1066-1051-1053--7428762/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/11/21/1047-1040-1055-1054-1042-1071-1044-1040-1049-1058-1045-1053-1040-1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1055-1066-1051-1053--7428762/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/11/1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1040-1058-1051-1040-1057-1048-1047-1055-1056-1040-1042-1048-1056-1040-1052-1045-1053-7142734/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-10-11:/2009/10/11/1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1040-1058-1051-1040-1057-1048-1047-1055-1056-1040-1042-1048-1056-1040-1052-1045-1053-7142734/Sun, 11 Oct 2009 09:40:33 +0200 <p><a href="http://www.blog.co.uk/media/photo/img_1600/3989956" title="IMG_1600"><img src="http://data6.blog.de/media/956/3989956_9ad264852d_m.jpg" alt="IMG_1600"></a></p> <p>На 10 октомври 2009 – денят, в който през 1957 г. в Съединените щати излиза първото издание на „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд, в книжарница „Хеликон” се състоя премиерата на първата част на българското издание на книгата. То е дело на Издателска къща „МаК” и Издателство „Изток-Запад” и за по-малко от две седмици за четвърто място по продажби в класацията на „Хеликон” за художествена литература. </p> <p>На премиерата в столичния Гранд хотел „България” присъстваха повече от 120 души - почитатели на идеите и творчеството на Айн Ранд, наричана „поетеса на капитализма”.Книгата бе представена от издателя Калин Манолов, преводача на книгата Петьо Ангелов, редакторката Искра Ангелова и икономиста Лъчезар Богданов. </p> <p>В уводните си думи Калин Манолов определи издаването на романа като културното събитие на годината в България, и препоръча борбата за индивидуална свобода да се трансформира в морална защита на капитализма.</p> <p>Петьо Ангелов сподели колко трудно се превежда такъв обемен (около 1600 стр.) философско-психологически текст. Редакторката Искра Ангелова избори пет причини да се харесва „Атлас” и Айн Ранд, и прочете откъс от кулминацията на романа - речта на Джон Голт, в която Ранд излага основните парадигми на своята философия – обективизма. Лъчезар Богданов направи паралел между сюжета на „Атлас”, който описва един въображаем свят на победилия социализъм, със ситуацията в България и света след началото на финансовата криза.</p> <p>На премиерата бе обявено създаването на Айн Ранд общество-България, което ще работи за по-доброто разбиране и по-широкото разпространение на идеите на Айн Ранд в България.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/11/1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1040-1058-1051-1040-1057-1048-1047-1055-1056-1040-1042-1048-1056-1040-1052-1045-1053-7142734/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/11/1055-1056-1045-1052-1048-1045-1056-1040-1058-1040-1053-1040-1040-1058-1051-1040-1057-1048-1047-1055-1056-1040-1042-1048-1056-1040-1052-1045-1053-7142734/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/04/1053-1054-1042-1048-1071-1058-1047-1040-1050-1054-1053-1047-1040-1042-1045-1056-1054-1048-1047-1055-1054-1042-1045-1044-1040-1053-1048-1071-1058-7097627/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-10-04:/2009/10/04/1053-1054-1042-1048-1071-1058-1047-1040-1050-1054-1053-1047-1040-1042-1045-1056-1054-1048-1047-1055-1054-1042-1045-1044-1040-1053-1048-1071-1058-7097627/Sun, 04 Oct 2009 18:40:56 +0200 <p><strong>По молба на пастир Христо Куличев публикувам този негов текст на блога си. Мисля,че в него той поставя проблеми, дори по-важни от бъдещите тенденциозни промени в Закона за вероизповеданията.</strong></p> <p>Доколко едни управници са загрижени за народа показва тяхното отношение към вярата в Бога.<br> Доколко тяхното отношение към вярата в Бога е правилно се вижда от това какви хора се занимават със създаването на закон, който определя отношението на управниците към вярващите и отношенията на вярващите помежду си.</p> <p>Когато комунистите дойдоха на власт след 9 септември 1944 година те показаха своето безмилостно и безчовечно отношение към вярващите. Узакониха го със своя закон за вероизповеданията и ги лишиха от всички права и свободи. В резултатът от дългогодишното комунистическо управление, което системно убиваше духовно българския народ, днес този народ живее без вяра, без морал и без никакви перспективи за своето бъдеще. </p> <p>Виждайки безизходицата за себе си и за своето управление, управляващите направиха така наречената „промяна” преди двадесет години. Тази тяхна „промяна” донесе и създадената от тях своеобразна „демокрация”. Тази „демокрация” даде възможност на старите управници, на техните деца и внуци да разграбват безогледно българската държава и да разрушават безмилостно нейната природа. Никой на никого не търсеше сметка. Нали в нашата страна има „промяна” и цари „свобода и демокрация”.</p> <p>Същите тези управници се опитаха да променят и комунистическия закон за вероизповеданията. Създадоха нов закон, който постави в неравнопоставено положение вярващите хора в страната ни. Имаше не малко протести и критики към този нов закон както в страната, така и вън от нея. Но това не стресна нашиете управници. Тези, които са свикнали да управляват с диктатура много мъчно се разделят с нея. Бързо намират начин да я променят, но не да я отменят. Но много скоро станаха очевидни недостатъците на тоя бързо скалъпен и вече остарял нов закон. Така се стигна до предложение за нов закон за вероизповеданията, който новото правителство иска да внесе в парламента.</p> <p>Каква е обстановката около това ново предложение?</p> <p>Първото нещо, върху което трябва да се замислим е доколко тези хора, които внасят и подкрепят новия закон за вероизповеданията са свързани с църквата и с вярата в Бога. Може някои от тях да представят своето кръщелно свидетелство или документ за принадлежност към някое вероизповедание, но има ли в сърцето му зрънце от вяра? Посещава ли църковните слежби? Има ли в поведението му честност, справедливост и християнски морал? Такива хора трябва да се занимават със закон, който ще регулира отношенията между хората, имащи различно вероизповедание и отношенията между вероизповеданията и държавата. Но сурови, безчувствени и безверни юристи не трябва да се занимават с такъв закон. Един закон може да е логичен, но да не е справедлив. Дори и когато се смята, че законът е справедлив, той може да не е добър. Важно е на каква основа се изгражда тази справедливост. По време на комунистическото управление най-много се говореше за справедливост и най много хора се онеправдаха. И всичко това ставаше напълно законно.</p> <p>Второто нещо, което прави впечатление на всеки буден и съзнателен гражданин е факта кои хора се занимават с този закон. Вносител е народният представител Цвета Георгиева от партия „Атака”. Това е партия, която е доказала липсата на търпимост, не скрива своя кариеризъм и безпринципност. Но каква е реакцията на партията „ГЕРБ”, която претендира да бъде „европейска” партия? Министърът Божидар Димитров, който е от тази „европейска” партия отговаря за вероизповеданията и подкрепя предложения нов закон. А той е от прословутата Държавна сигурност. Тази Държавна сигурност, която е добре известна със своите беззакония, престъпления, гонения на тези, които изповядваха своята вяра в Бога, която преследваше всички самостоятелно мислещи хора. Сега този човек, вероятно с други свои колеги, ще вземе дейно участие в изработването и приемането на новия закон за вероизповеданията. Добре знаем какъв нов „демократичен” закон могат да създадат хора от Държавна сигурност? Може би те разчитат, че младото поколение не знае това?... Тук ще се намеси и авторът на сега действащият закон за вероизповеданията Борислав Цеков. Тогава той прояви характерните за младостта самонадеяност и липса на възпитание. Всеки човек се променя за по-добро или за по-лошо.</p> <p>Третото нещо, което ще накара всеки разумен човек да не е безразличен към неразумните предложения в този нов закон е условието, при което едно вероизповедание може да бъде регистрирано. Изненадващото условие е, че вероизповеданието трябва да наброява пет хиляди члена и да разполага със свой храм. За да стане по разбрано това неразумно условие, ще си послужим с примера за раждането на един бъдещ гражданин на нашата страна. Преди да излезе от утробата на своята майка той трябва да декларира, че има осигурено място за живеене, осигурена издръжка. Едва тогава това отроче може да излезе на бял свят и да се регистрира като пълноправен гражданин в нашата „демократична” Република. Дали при едно такова законодателство на нашето ново правителство няма да има вече изоставени деца? Нека да оставим на спокойствие тези невинни създания. Те ще продължават да се раждат независимо колко са умни нашите управници. Нека се върнем към условието за регистриране на едно вероизповедание. Нелегално ли то трябва да развива своята дейност, за да има пет хиляди члена? Съгласно нашето законодателство едно изповедание не може да придобие собственост АКО то не е регистрирано. Тогава!.. В какъв омагьосан кръг ще ни завъртят нашите управници?<br> Дано нашите управници разберат, че както няма да спре раждането на деца, независимо в какви условия ще се роди това дете, така няма да спре създаването на групи и групички, на църкви и църквички независимо от условията, които ще се поставят за тяхната регистрация и в какъв калъп искат да ги вместят.</p> <p>По този начин нашите управници за сетен път ще покажат своето отрицателно отношение към вярващите в нашата страна. Ще докажат, че „демокрацията”, която те създават потвърждава че гонението на вярващите продължава чрез напълно „законни” форми.</p> <p>Факт е, че една фондация, създадена от двама или трима души се регистрира много лесно и се ползва с много повече привилегии в своята дейност от едно вероизповедание, което е доказало своя принос към нашето общество.</p> <p>Факт е, че гей клубовете в нашата страна и провеждането на гей парадите се ползват с по-голяма закрила в нашето общество от тези, които искат да живеят като нормални хора и да имат свое нормално семейство.</p> <p>Не показва ли това, че ценностната система в нашето общество е напълно объркана, а общественици, правителство, парламент престъпно нехаят?</p> <p>Докато народ и управляващи не разберем, че всички проблеми, които ние имаме, били те финансови, социални, икономически, политически, етнически, морални, са преди всичко духовни проблеми, ние не можем да намерим тяхното правилно решение. То ни е дадено в Божия закон. Само тогава, когато ние се съобразим с него ще се създават закони, които ще ни помогнат да излезем от блатото, в което сме затънали и тръгнем по добрия път към напредък и успех.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/04/1053-1054-1042-1048-1071-1058-1047-1040-1050-1054-1053-1047-1040-1042-1045-1056-1054-1048-1047-1055-1054-1042-1045-1044-1040-1053-1048-1071-1058-7097627/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/10/04/1053-1054-1042-1048-1071-1058-1047-1040-1050-1054-1053-1047-1040-1042-1045-1056-1054-1048-1047-1055-1054-1042-1045-1044-1040-1053-1048-1071-1058-7097627/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/30/1050-1066-1044-1045-1045-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-7066726/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-30:/2009/09/30/1050-1066-1044-1045-1045-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-7066726/Wed, 30 Sep 2009 06:37:18 +0200 <p><strong>Този текст трябваше да излезе днес във в. "Седем". Първо им се стори твърде дълъг, после твърде политически. Публикувам го на блог аси - тиражите ни са сравними...</strong></p> <p>Недалечното бъдеще. Америка полудява. Икономическият и обществен живот е в колапс по прищявката на хора, които отричат истината и разума. Тези „хора” , които в предишния си велик роман „Изворът” Ранд нарича „хора втора ръка”, а в „Атлас изправи рамене” – „приятели на глобалния прогрес”, не понасят истинските хора, които говорят за принципи и морал („Няма принцип, който да е напълнил нечия чиния”). Тези „хора” отричат правото да бъдеш личност („Каква е стойността на индивида в титаничните колективни достижения на нашата индустриална епоха?”). Тези „хора” смятат бизнесмените за „алчни, угаждащи си, грабливи ловци на долари”. „Романът на века” се нарича „Вълкът си мени козината …”, а рекламен плакат синтезира съдържанието му така: „Проникновено проучване на алчността на бизнесмена. Безстрашно разкриване на човешката поквара”. </p> <p>Скоро от думи „хората” минават към дела. Започва се от Правилото „Гарван гарвану око не вади” – мярка на „доброволна саморегулация”, според която в райони на страната, обявени за „ограничени”, може да действа само една – най-старата железопътна компания, а новодошлите, които „нечестно са посегнали на нейната територия”, трябва да прекратят дейността си. Следва Законът за равните възможности, според който всеки бизнесмен има право само на един бизнес и е длъжен да продава еднакво количество от продукцията си на всички, които пожелаят. Накрая се стига до Директива 10-289, която „в името на общото благо” закрепостява всички работници и служители на работните им места; забранява на собствениците да напускат, продават и изобщо да правят каквото и да е с предприятията си; самите предприятия се задължават да произвеждат точно толкова продукция, колкото са произвеждали през „нулевата година”; цените, заплатите, дивидентите, печалбите се замразяват – за разлика от данъците… </p> <p>В този мрачен свят главните герои на романа, индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации и ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато съвременните Атланти – най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, и т.н., загадъчно изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал. </p> <p>„Атлас изправи рамене” напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на художествената литература. В Съединените щати романът е втори по влияние след Библията. През 2009 г. е сред най-продаваните книги с 300 000 екземпляра само за първите 6 месеца на годината. Откакто Обама е президент, отвъд океана дори се говори за „Айн Ранд революция”. Как една книга постига всичко това?</p> <p>Естественно – със стила и идеите, които носи. По отношение на стила Айн Ранд, чиито любим писател е Виктор Юго, е първата от завръщащите се романтици в литературата. Според романтизма писателят представя нещата такива, не каквито са в дадения момент, а според Аристотел – „каквито могат и трябва да бъдат”. Що се отнася до идеите, в „Атлас изправи рамене” еврейката от руски произход Алиса Розенбаум, останала в историята като Айн Ранд, за първи път систематизира и публикува, макар и в литературна форма, основните парадигми на философията, която е изградила за четвърт век и на чиято теоретична школа остава главен представител – обективизмът.</p> <p> По форма обективизмът е:<br> 1. морална защита на капитализма<br> 2. университет<br> 3. политическо движение<br> 4. клуб за социални контакти<br> 5. за някои дори религия, макар че самата Ранд е била убедена атеистка.</p> <p>Що се отнася до съдържанието му, на 10 октомври 1957 г., на конференцията, организирана от Рандом Хаус по повод публикуването на „Атлас”, Ранд е предизвикана да изложи философията си, докато стои на един крак. Изстрелва:<br> „Метафизика: Обективната реалност<br> Епистемология: Разум<br> Етика: Егоизъм<br> Политика: Капитализъм”.</p> <p>Обективизмът е тясно свързан с епистемологията на Аристотел – изхожда от наличието на обективна реалност, съществуваща независимо и извън нашето собствено съзнание или възприятие. Разумът разпознава обективната действителност най-вече чрез механизмите на логиката. Затова в етиката на Ранд главна добродетел е рационалността, т.е. съзнателното приложение на разума за „проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“. </p> <p>Свободата и неприкосновеноста на живота според Ранд са заложени в човека, правят го способен да бъде личност. Без тях не е възможно да се говори за никакви други добродетели и ценности. Затова обективизмът пледира за рационален егоизъм – разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване неотменимите права на живот, свобода и собственост на всички останали. Това е условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата е да пази тези права и да съди тези, които ги нарушават, т.е. в духа на Лок да действа като „нощен страж на общността“. </p> <p>Този страж се е самозабравил в „Атлас изправи рамене“. Затова основните двигатели на прогреса – хората на разума, новаторите, отказват да работят за него, зарязват бизнеса си, въпреки че е смисъл на живота им, и обявяват интелектуална стачка (работното заглавие на романа е „Стачката”). Джон Голт, загадъчен „банкер със златно сърце” е техен лидер.<br> „Кой е Джон Голт?” в „Атлас” е риторичен въпрос, нещо като „Кой знае?” Отговорът на един от героите в романа обаче е красноречив: „Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.</p> <p> В България Прометей още е прикован на скалата, а лешоядите го кълват на воля – както впрочем в по-голямата част от обединена Европа, където през последните две десетилетия либералните демокрации придобиха чертите на държави на благоденствието с широко разпространени държавни социални програми и целяща да осигури пълна трудова заетост данъчна политика. И тук Ранд е пророк – в „Атлас”, който излиза през 1957 г., годината на основаването на Европейската икономическа общност, Старият континент е описан по следния начин: „Из народните републики в Европа милиони хора бяха поробени… благодарение на цялата останала им сила за живот и на всяка радост, която откриваха в съществуването. …Добродетелите, които правеха живота възможен, и стойностите, които му придаваха смисъл, се превръщаха в средства за неговото унищожение; най-доброто, на което е способен човек, се превръщаше в инструмент на неговата агония”.</p> <p> Но ако на хората, изпаднали в социална и личностна летаргия, може да им бъде простено, защото не са порочни, а безпомощни, за бездействието на Атлантите, които крепят света на раменете си, няма извинение. Ако допуснат това, което правят, да бъде заклеймено като зло, ако мълчаливо търпят укори и наказания заради добродетелите си, тогава що за „добро” триумфира в света?</p> <p>Често обвиняват Ранд в черно-бял възглед за света. Но под „черно и бяло” тя разбира добро и зло. Ако едната алтернатива е добро, а другата – зло, нищо не оправдава избора да бъдат смесени. Няма оправдание, когато избираш дори част от нещо, което е зло, ако предварително знаеш това. </p> <p>Това впрочем е политическият прочит на романа. „Което е морално погрешно, не може да бъде политически вярно”, казва век преди Ранд Уилям Гладстон. Политиците в България, които говорят за морал, т.е., претеднират да са десни, не могат или не искат да разберат, че само в политиката, базирана върху философия, има морал. И това е философията, която пледира за индивидуална свобода и ограничена държава.</p> <p>Липсата на стройна и общопризната система от ценности, съпроводена с постепенното дискредитиране на всички, заети пряко или косвено с политическа дейност, има очевидни последствия. Дясното в България се сви дотолкова, че напоследък възкресителят му се привижда в пародийни форми. </p> <p>Къде е Джон Голт? </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/30/1050-1066-1044-1045-1045-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-7066726/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/30/1050-1066-1044-1045-1045-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-7066726/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/28/1040-1058-1051-1040-1057-1045-1042-1045-1063-1045-1053-1040-1055-1040-1047-1040-1056-7052845/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-28:/2009/09/28/1040-1058-1051-1040-1057-1045-1042-1045-1063-1045-1053-1040-1055-1040-1047-1040-1056-7052845/Mon, 28 Sep 2009 07:12:41 +0200 <p><strong>От днес, 28 септември 2009,първата част на опус-магнума на Айн Ранд "Атлас изправи рамене" е на пазара. </p> <p>Ето и покана към всички за премиерата на 10 октомври 2009 - денят, в който в САЩ през 1957 излиза първото издание на "Атлас". Елате и доведете и приятели! </strong><br> <a href="http://www.blog.co.uk/media/photo/pokana_atlas/3943837" title="pokana_atlas"><img src="http://data6.blog.de/media/837/3943837_5d13c05bd0_m.jpg" alt="pokana_atlas"></a> </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/28/1040-1058-1051-1040-1057-1045-1042-1045-1063-1045-1053-1040-1055-1040-1047-1040-1056-7052845/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/28/1040-1058-1051-1040-1057-1045-1042-1045-1063-1045-1053-1040-1055-1040-1047-1040-1056-7052845/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029498/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-24:/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029498/Thu, 24 Sep 2009 08:53:25 +0200 <p>– Когато един дивак, който не се е научил да говори, заяви, че съществуващото трябва да се доказва, той иска от вас да го докажете посредством несъществуващото; когато заявява, че вашето съзнание трябва да се докаже, той иска да го докажете посредством отсъствието на съзнание; той иска от вас да прекрачите в пустотата извън битието и съзнанието за да му представите доказателство и за двете; иска да се превърнете в нула, за да придобиете знание какво е нулата.<br> – Когато той заявява, че една аксиома е въпрос на случаен избор, а той не е избрал да приеме аксиомата за собственото си съществуване, то той пропуска факта, че всъщност я е приел чрез самото произнасяне на това изречение, че единственият му начин да я отхвърли е като замълчи, не тълкува никакви теории и умре.<br> – Аксиомата е твърдение, което определя основата на знанието и на всяко следващо твърдение, имащо отношение към това знание, твърдение, което неизбежно се съдържа във всички други, независимо дали конкретният оратор желае да го признае или не. Аксиомата е положение, което побеждава опонентите си с факта, че след като не могат да направят какъвто и да е опит да го опровергаят, те са принудени да го приемат и използват. Нека пещерният човек, който не желае да признае аксиомата за идентичността, се опита да представи теорията си, без да използва понятието „идентичност” или което и да е производно на него понятие; нека човекоподобното, което не желае да признае съществуването на съществителните, се опита да измисли език без съществителни, прилагателни или глаголи; нека знахарят, който не желае да признае валидността на сетивните възприятия, се опита да го докаже, без да използва данните, получени чрез сетивни възприятия; нека психоаналитикът, който не желае да приеме аргументите на логиката, се опита да го докаже, без да използва логически аргументи; нека пигмеят, който обявява, че небостъргач, по-висок от петдесет етажа, не се нуждае от основи, да издърпа основите изпод своето жилище, не изпод вашето; нека канибалът, който ръмжи, че свободата на човешкия ум е нужна, за да се създаде индустриална цивилизация, но не и за да се поддържа, да получи стрели и меча кожа вместо професура по икономика.<br> – Мислите ли, че те ви връщат към Тъмните векове? Те ви теглят назад към толкова тъмни векове, каквито историята не познава. Тяхната цел не е епохата преди науката, а епохата преди езика. Тяхната цел е да ви лишат от понятието, от което зависят ума, живот и културата на човечеството: понятието за обективната действителност. Изяснете си развитието на човешкото съзнание и ще разберете целта на техните убеждения.<br> – Дивакът е същество, което не е схванало, че „А” е „А” и че действителността е реална. Неговият разум е замрял на нивото на пеленаче, в състоянието, когато съзнанието натрупва своите първоначални сетивни възприятия, но още не се е научило да разпознава конкретните обекти като цяло. Само за бебенцето светът изглежда като някакво мъгляво движение, но без очертанията на предметите, които се движат – неговият разум се ражда в деня, когато то узнае, че непрестанно пробляскващите около него шарки са неговата майка, а вихрушката зад нея е перде, че двете са конкретни самостоятелни обекти и никой не може да се превърне в другия, че те са такива, каквито са, че те съществуват. Денят, в който детето проумее, че вещите нямат воля, но то я притежава, е денят на неговото раждане като човешко същество. Денят, в който разбере, че отразеният в огледалото образ не е илюзия, а е реален, но образът не е то самото; че миражът, който вижда в пустинята, не е илюзия, че въздухът и светлинните лъчи, които го предизвикват, са реални, но това не е град, а е отразен образ на град; денят, в който проумее, че не е пасивен получател на възприятията от всеки един момент, че сетивата му не го снабдяват автоматично с откъслечни знания, независими от контекста, а само му предоставят материал за знания, който неговият ум трябва да се научи да осмисля; денят, в който проумее, че неговите сетива не могат да го заблудят, че физическите обекти не могат да действат без причина, че неговите сетивни органи имат физическа основа, но нямат самостоятелна воля, нямат силата да изобретяват или да изопачават, че получаваните от тях показания са абсолютни, но умът му трябва да се научи да ги разбира, неговият ум трябва да открива природата, причините и пълния контекст на сетивния материал, неговият ум трябва да идентифицира нещата, който то възприема – това е денят, в който то се ражда като мислител и учен.<br> – Ние сме хората, стигали до този ден; вие сте хората, избрали половинчатия изход; дивакът никога няма да достигне до него. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029498/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029498/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029492/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-24:/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029492/Thu, 24 Sep 2009 08:51:54 +0200 <p>– Вие, които като диваци изскачате от джунглата на своите чувства насред Пето Авеню в нашия Ню Йорк и обявявате, че искате за запазите електрическото осветление, но да разрушите електроцентралите – вие използвате нашето богатство, за да ни унищожавате, използвате нашите ценности, за да ни осъждате, използвате нашия език, за да отричате разума.<br> – Точно както вашите мистици на духа са измислили своя небесен рай по подобие на нашата земя, пропускайки да вземат предвид нашето съществувание, и са ви обещавали награди, по чудодеен начин създадени от не-материя, така модерните мистици на плътта, пропуснали нашето съществуване, ви обещават рай, където материята по своя собствена безпричинна воля сама приема формата на всевъзможните награди, желани от вашия не-разум.<br> – Мистиците на духа са съществували в продължение на векове чрез упражняване на охранителен рекет – правят живота на земята непоносим и след това ви карат да плащате за утеха и успокоение, забраняват всички добродетели, необходими за самото съществуване, а после яхват вашето чувство за виновност, обявяват творчеството и радостта за грехове, а след това шантажират грешниците. Ние, хората на ума, сме безимените жертви на тяхното верую, ние, които бяхме готови да нарушим моралния им кодекс и да носим проклятието за греховете на разума; ние, които мислехме и действахме, докато те желаеха и се молеха; ние, които бяхме нравствени изгнаници, ние, които бяхме контрабандисти на живот, когато животът се смяташе за престъпление, а в същото време те се наслаждаваха на моралния триумф на достойнството да са издигнати над материалната алчност и в безкористна благотворителност да разпределят материални блага, произведени от някой, чието име са зачертали.<br> – Сега ние сме в окови и ни бива заповядвано да произвеждаме от диваци, които не ни удостояват дори със самоличност на грешници; диваци, които заявяват, че ние не съществуваме, а после заплашват да ни лишат от живота, който не притежаваме, ако не успеем да ги снабдим със стоките, които не произвеждаме. Сега от нас се очаква да продължим да управляваме железници и да знаем с точност до минута кога ще пристигне влак, пресякъл целия континент; от нас се очаква да продължим да управляваме стоманолеярни и да знаем молекулярния състав на всяка капчица метал във въжетата на вашите мостове и в корпусите на самолетите, които ви издигат във въздуха, докато в същото време кликата на вашите гротескни, нищожни мистици на плътта спори над остатъците от нашия свят, спори с помощта на нечленоразделните звуци на някакъв не-език, че не съществуват нито принципи, нито абсолюти, нито знание, нито разум.<br> – Падайки под нивото на дивака, който вярва, че магическите думи, произнесени от него, имат властта да променят реалността, те вярват, че реалността може да бъде променена от думи, които те не произнасят – и тяхното магическо оръжие е премълчаването, самозалъгването, че отказът им да назоват идентичността на нещо е някаква вудо-сила, която не му позволява да съществува.<br> – Така както живеят телесно за сметка на ограбено богатство, по подобен начин живеят интелектуално за сметка на присвоени идеи, обявявайки, че честността се заключава в това да отказваш да знаеш, че някой краде. Така както използват следствията, въпреки че отричат причините, така използват и нашите идеи, въпреки че отричат източника им и самия факт на съществуването на идеите, от които се ползват. Така както се стремят не да разработят индустриални планове, а да встъпят във владение на такива планове, по подобен начин се стремят не да мислят, а да придобият власт над човешкото мислене.<br> – Така както провъзгласяват, че за да се управлява завод е нужно единствено умението да се завърти манивелата на машините, а премълчават въпроса кой е създал завода, по подобен начин обявяват, че няма реално съществуващи обекти, че не съществува нищо освен движение, а премълчават, че движението предполага нещото, което се движи, че без понятието „обект”, няма как да съществува понятието „движение". Така както обявяват правото си да консумират незаслуженото, премълчавайки въпроса кой трябва да го произведе, по подобен начин заявяват, че няма закон за идентичността, че не съществува нищо освен промяната, премълчавайки факта, че „промяна” предполага понятия за това какво се променя, от какво и в какво, че без закона за идентичността понятието "промяна" е невъзможно. Така както ограбват индустриалеца, отричайки при това неговата ценност, така се стремят да заграбят властта над цялото битие, отричайки при това, че самото то съществува.<br> – "Ние знаем, че нищо не знаем" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че със самото твърдение демонстрират знание; "Няма абсолюти" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че са произнесли абсолют; "Вие не можете да докажете, че съществувате или че осъзнавате" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че доказателството предполага съществуване, съзнание и сложна верига от знания: съществуването на нещо, което да се знае, на съзнание, способно да го знае, и на познание, което учи как да се прави разлика между понятията "доказано" и "недоказано". </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029492/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/24/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-v-7029492/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-v-7022221/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-23:/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-v-7022221/Wed, 23 Sep 2009 06:09:11 +0200 <p>– Всеки път, когато сте извършвали зло, отказвайки да мислите и да виждате, освобождавайки от абсолюта на реалността някакво свое дребно желание, всеки път, когато сте предпочели да кажете: „Няма да изправям пред съда на разума си откраднатите от мен курабийки, нито пък факта за съществуването на Бог, нека имам една безразсъдна прищявка, а за всичко останало ще бъда разумен човек.” – това е било деянието, с което сте погубвали съзнанието си, с което сте покварявали разума си. Тогава вашето създание се превръща в подставен съдебен заседател, приемащ заповеди от подмолен престъпен свят, чиято присъда изкривява доказателствата така, че да не противоречат на абсолюта, до който не смеят и да се докоснат – и резултатът е една цензурирана реалност, една разбита на парчета действителност, където късчетата, които се избрали да забелязвате, се носят из бездните на тези, които не искате да видите, удържани единствено от онзи балсамиращ флуид на ума – свободните от мисъл емоции.<br> – Връзките, от които се стремите да се освободите, са причинно-следствените връзки. Врагът, когото се борите да победите, е законът за причината и следствието: той не ви позволява никакви чудеса. Законът за причината и следствието е законът за идентичността, приложен към действията. Всички действия се причиняват от съществуващи единици. Природата на действията се причинява и определя от природата на съществуващите единици, които ги извършват; нищо не може да действа в противоречие със своята природа. Действие, непредизвикано от единица, би било предизвикано от нула, което би означавало нулата, т.е. нищото да управлява нещото, не-единицата да управлява единицата – именно това е вселената, която обитават желанията на учителите ви, причината за тяхната доктрината на безпричинните действия, основанието за бунта им против разума, целта на морала им, на политиката им, на икономиката им; идеалът, към който се стремят: господството на нулата.<br> – Законът за идентичността не ви позволява едновременно да запазите и да изядете тортата. Законът за причината и следствието не ви позволява да изядете сладкиша, преди да го имате. Ако обаче задушите тези два закона в празнините на разума си, ако се престорите пред себе си и пред другите, че не ги разбирате – тогава може да последва опит да обявите правото си днес да изядете своя сладкиш, а утре – моя, можете да проповядвате, че начинът да имате сладкиш е първо да го изядете и после да го изпечете, че начинът да го приготвите е като започнете с консумирането, че всички желаещи имат равно право над всичко, той като нищо не е причинено от нещо. Понятието "безпричинно" в материалната сфера е съотносително с понятието "незаслужено" в духовната сфера.<br> – Всеки път, когато въставате против причинно-следствената връзка, вие сте водени от желанието да извършите измама – не да избягате от нея, а по-лошо – да я обърнете наопаки. Вие искате незаслужена любов, сякаш любовта – следствието, може да ви даде лична стойност – причината; искате незаслужено възхищение, сякаш възхищението – следствието, може да ви даде достойнство – причината; искате незаслужено богатство, сякаш богатството – следствието, може да ви даде способности – причината; умолявате за милост, милост, а не справедливост, сякаш незаслужената прошка може да премахне причината за вашата молба. А за да можете да си позволите тези грозни, малки фалшификации, вие подкрепяте доктрината на своите учители, докато те с пяна на устата прокламират, че харченето – следствието, създава богатството – причината; че машините – следствието, създават интелигентността – причината; че сексуалните ви желания – следствието, създават философските ви ценности – причината.<br> – Кой плаща за тази оргия? Кой причинява безпричинното? Кои се жертвите, осъдени да останат в неизвестност и да загинат в мълчание за да не бъде смущавана преструвката ви, че те не съществуват? Това сме ние – хората на ума.<br> – Ние сме причината за всички ценностите, до които вие се домогвате, ние сме заетите с мисленето – процеса, който установява идентичността и открива причинно-следствените връзки. Ние ви научихме да знаете, да говорите, да произвеждате, да обичате. Чуйте ме вие, които отричате разума: ако не бяхме ние да го съхраним, нямаше да можете да изпълнявате желанията си, нито дори да си ги измисляте. Нямаше да можете да пожелаете дрехите, които не са ушити, автомобилите, които не са изобретени, парите, които не са създадени, за покупка на стоки, които не съществуват, възхищението, което не е преживяно от хора, които не са постигнали нищо, любовта, която принадлежи и е присъща единствено на онези, които са съхранили способността си за мислят, да избират, да ценят.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-v-7022221/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-v-7022221/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-1030-7022218/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-23:/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-1030-7022218/Wed, 23 Sep 2009 06:07:35 +0200 <p>– Каква е природата на този по-висш свят, в жертва на който пренасят съществуващия свят? Мистиците на духа проклинат материята, фанатиците на плътта проклинат изгодата. Първите искат човек да извлича полза като отрича земното, вторите искат човек да наследява земята, като се отрича от всички блага. Техните нематериални, нетърсещи изгода светове са царство, в което текат реки от мляко и кафе, където виното блика от скалите по тяхна команда, където пастите падат от небето стига само някой да си отвори устата. В този материален, преследващ печалбата свят за прокарването на железопътна линия, която да ги превози дори на километър, е нужна огромна инвестиция от добродетели – интелигентност, почтеност, енергия и умения; в техния, нематериален, нетърсещ изгода свят те пътуват от планета на планета за сметка на едното желание. Ако някоя почтена личност ги запита "Как?" – те с праведен гняв отвръщат, че с понятието "как" боравят вулгарните реалисти; понятието на висшия дух е "някак си". В този свят, ограничен от материята и изгодата, възнагражденията се придобиват чрез мисленето; в света, освободен от тези ограничения, възнагражденията се придобиват чрез желаенето.<br> – И в това именно се заключава цялата им жалка тайна. Тайната на всичките им екзотични философии, всичките им диалектики и мистики, на уклончивите им възгледи и резките им думи, тайната, заради която те рушат цивилизацията, езика, индустриите, съсипват живота на хората, тайната, заради която сами си избождат очите и сами си пробиват тъпанчетата, потискат сетивата си, затъмняват умовете си, и целта, заради която анулират абсолютите на разума, логиката, материята, съществуванието и реалността, е да издигнат върху тази неустойчива мъглявина един-единствен свещен абсолют: собственото си Желание.<br> – Ограничението, което се стремят да избегнат, е законът за идентичността. Свободата, която търсят, е свободата от факта, че „А” ще си остане „А” независимо от сълзите и гневните им изблици; че реката няма да донесе мляко независимо от техния глад, че водата няма да потече нагоре по склона независимо какви удобства би могло да донесе това, а ако искат да я отведат до покрива на небостъргач, ще трябва да го направят чрез мисъл и труд – чрез процес, в който естеството на сантиметър водопровод има много по-голямо значение от техните чувства; че техните чувства са така безсилни да променят движението дори на една прашинка в космоса, както не могат да променят същността на нито едно извършено от тях действие.<br> – Тези, които твърдят, че човек не може да възприема реалността, неизкривена от неговите сетива, имат предвид, че те не желаят да опознаят реалността, неизкривена от техните чувства. "Нещата такива, каквито са" са нещата, възприети от вашия ум; отделете ги от разума и те се превръщат в "нещата такива, каквито сте пожелали да ги възприемете".<br> – Няма честен бунт против разума; и ако приемете дори частица от тяхното кредо, вашият мотив е да се докопате до нещо, което вашият разум не ви позволява дори да опитвате. Свободата, която търсите, е освобождаването от факта, че ако сте се сдобили с богатството си по нечестен път, вие сте мошеник, независимо колко давате за благотворителност и колко на брой молитви изреждате; че ако спите с уличници, вие не сте достоен съпруг, независимо колко трескаво изпитвате любов към жена си на следващата сутрин; че вие сте единен организъм, а не поредица от случайни парчета, разпилени из една вселена, където няма за какво да се хванете и нищо не ви обвързва с нищо; вселена от кошмарен детски сън, където нещата шеметно се превръщат едно в друго, където мерзавецът и героят са взаимозаменяеми роли, а встъпването в тях става по произволно желание; че вие сте човек, че вие сте същност, че вие сте.<br> – Колкото и разпалено да настоявате, че целта на мистичните ви желания е по-висша форма на живот, бунтът против идентичността е желание за не-съществуване. Нежеланието да бъдеш нещо е желание да не бъдеш.<br> – Вашите учители – мистиците от двете школи, са обърнали наопаки причинната връзка в своето съзнание, и по този начин се мъчат да я обърнат и в действителността. За причина те приемат своите чувства, а своят разум – за пасивно следствие. Те превръщат емоциите си в свой инструмент за опознаване на реалността. Незаменимо първостепенно значение те отдават само на своите желания, като на факт, потискащ всички останали факти. Честният човек не изпитва желание преди да е определил обекта на своето желание. Той казва "Съществува, следователно – аз го искам." Те казват "Искам, следователно – то съществува" .<br> – Те искат да надхитрят аксиомата за битието и съзнанието, те искат съзнанието им да бъде инструмент не за познание, а за сътворяване на съществуващото и съществуващото да бъде не обект, а субект на тяхното съзнание – те искат да бъдат самият Бог, когото са създали по свой образ и подобие: Богът, сътворил вселената от пустотата в резултат на случайно хрумване. Но действителността не може да бъде измамена. Те постигат точно обратното на това, което желаят. Искат всемогъща власт над битието, но вместо това губят властта над съзнанието си. Отказвайки се да знаят, те сами се осъждат на ужаса на вечното незнание.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-1030-7022218/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/23/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-1030-7022218/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-7014823/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-22:/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-7014823/Tue, 22 Sep 2009 09:10:38 +0200 <p>– Любовта е израз на ценностите на човека, най-великата награда, която можете да заслужите с моралните качество на своя характер и на своята личност, емоционалната цена, която човек плаща за радостта, доставена му от достойнствата на друг човек. Вашият морал изисква да отделите любовта от ценностите и да я връчите на някой случаен скитник, вече не в отговор на ценните му качества, а в отклик на неговата потребност, не като награда, а като милостиня, не като отплата за добродетелите му, а като празен чек за пороците му. Вашият морал ви съветва, че целта на любовта е да ви освободи от оковите на нравствеността, че любовта има върховенство над моралната преценка, че истинската любов преодолява, прощава и превъзмогва всяка проява на злото от страна на своя обект и колкото по-голяма е любовта, толкова повече прегрешения може да прости на любимия. Да обичате човек заради неговите добродетели е твърде дребнаво и по човешки – ви казва вашият морал; да го обичате заради недостатъците му, е свойствено на божествената природа. Да обичате онези, които са достойни за любовта ви, е користно; да обичате недостойните е жертване. Вие дължите любовта си на онези, които не я заслужават, и колкото по-недостойни са те за нея, толкова повече любов им дължите; колкото по-гнусен е обектът, толкова по-благородна е любовта ви; колкото по-непридирчива е любовта ви, толкова по-добродетелни сте; а ако можете да доведете душата си до състояние на сметище, еднакво достъпно за всички, ако можете да престанете да зачитате моралните ценности, тогава сте достигнали състоянието на морално съвършенство.<br> – Такъв е вашият морал на жертването и двата идеала, които ви предлага, си приличат като две капки вода: да прекроите живота на тялото си, следвайки идеала за човешки добитък, а живота на своя дух – следвайки идеала за бунище.<br> – Такава е била целта ви – и сте я постигнали. Защо сега се оплаквате жално от безсилието на човека и безплодните му стремежи? Дали защото не успяхте да просперирате, търсейки разрушения? Или защото не намерихте радост, прекланяйки се пред болката? Или защото сте неспособни да живеете, щом сте избрали смъртта за ценностен критерий?<br> – Степента на вашата способност да живеете се определя от степента, в която нарушавате вашия си морален кодекс; въпреки това, вие вярвате, че неговите проповедници са приятели на човечеството, проклинате сами себе си и не смеете да се усъмните в техните мотиви и цели. Погледнете ги сега, когато сте изправени пред решаващ избор – ако изберете гибелта, трябва да го сторите с ясната представа колко евтино и на какъв нищожен враг отдавате живота си.<br> – Мистиците и от двете школи, проповядващи кредото на жертването, са микроби, които ви нападат пред през една-единствена рана – вашата боязън да разчитате на собствения си ум. Те ви казват, че притежават средство за познание, което е по-висше от ума, форма на съзнание, която превъзхожда разума – сякаш имат влияние над някакъв разпореждащ се с цялата вселена бюрократ, който тайно им дава ценни съвети, отказвани на другите. Мистиците на духа заявяват, че притежават допълнително сетиво – свръхсензор, от който вие сте лишени: това особено шесто чувство се състои в това да се противопоставя на всички познания, които вашите пет сетива ви набавят. Мистиците на плътта не си създават главоболия с претенции за свръхсензорни възприятия: те просто заявяват, че вашите усещания нямат валиден смисъл, а тяхната мъдрост се изразява в това по някакъв неконкретизиран начин да са наясно, че вие сте слепи. И едните, и другите настояват да сведете до невалидност собственото си съзнание и да се подчините на тяхната власт. Като доказателство за своето свръхпознание те ви предлагат факта, че отстояват гледна точка, противоположна на всичко, което вие знаете, а като доказателство на своята свръхспособност да се справят с битието – факта, че ви водят към нищета, саможертване, глад и разрушение.<br> – Те претендират, че възприемат форма на съществувание, по-висша от земното ви битие. Мистиците на духа го наричат "друго измерение", което се състои в отричане на измеренията. Мистиците на плътта го наричат "бъдеще", което се състои в отричане на настоящето. Да съществува нещо означава то да притежава идентичност. Каква идентичност са способни да придадат на това тяхно по-висше царство? Непрекъснато ви разправят какво то не е, но никога не ви казват какво е. Всичките им определения се състоят от отрицания: Бог е онова, което никой човешки ум не може да познае, казват те – и продължават, изисквайки да смятате това за знание – Бог е не-човек, небесата са не-земя, душата е не-тяло, добродетелта е не-изгода, „А” е „не-А”, възприятието е не-сетивност, знанието е не-разум. Техните определения не са акт на дефиниране, а на изтриване.<br> – Единствено метафизиката на пиявица би прегърнала здраво идеята за вселена, в която показателят за идентифициране е нулата. Само пиявицата би поискала да избегне назоваването на собствената й същност, да избегне необходимостта да се знае, че субстанцията, от която е изградена личната й вселена, е кръвта на другите.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-7014823/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-1030-7014823/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-7014805/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-22:/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-7014805/Tue, 22 Sep 2009 09:08:48 +0200 <p>– Кой плаща сметката за тези претенции? Онези, които са проклинани, че не са нули, проклинани в такава степен, в каквато отстоят от въпросния идеал. И тъй като всички ценности са резултат от добродетелите, по степента на вашите добродетели се определя размерът на вашата глоба, а по степента на вашите недостатъци се определя размерът на вашата печалба. Вашият кодекс провъзгласява, че разумният човек трябва да се пренесе в жертва в името на неразумните, независимият – в името на паразитите, почтеният – на безчестните, справедливият – на несправедливите, труженика – на крадливите мародери, целенасоченият – на нагаждачите, човекът с чувство на самоуважение – на хленчещите неврастеници. Учудва ли ви духовната нищета на околните? Човек, който е постигнал тези добродетели, няма да приеме вашия морален кодекс; а човекът, който приема вашия морал, няма да достигне тези добродетели.<br> – По силата на морала на пожертвувателността първата ценност, която жертвате е самият морал, следващата – самоуважението. Щом критерият е потребността, тогава всеки човек се превръща едновременно в потърпевш и в паразит. Като потърпевш той е длъжен да се труди, за да бъдат задоволени потребностите на другите, поставяйки се в положението на паразит, чийто потребности трябва да бъдат удовлетворени от другиго. Той може да общува с ближните си само в някоя от двете унизителни роли: той е едновременно просяк и кръвопиец.<br> – Вие изпитвате страх от човека, който има един долар по-малко от вас: този долар му се полага по право, той ви кара да се чувствате като измамник в морално отношение. Вие изпитвате омраза човека, който има един долар повече от вас, този долар се полага на вас по право, той ви кара да се чувствате като измамен в морално отношение. Човекът по-долу от вас става източник на вина, човекът над вас – източник на неудовлетворение. Не знаете какво да преотстъпвате и какво да искате, кога да давате и кога да взимате, кое удоволствие на живота ви се полага по право и какъв неизплатен дълг имате към другите; с всички сили се стараете, поне на "теория", да заобикаляте познанието си, че, съгласно приетия от вас морален критерий, вие сте виновен за всеки миг от живота си, за всяка преглътната хапка, която не се е оказала потребна за някого някъде по земята; и в сляпо негодувание зарязвате проблема, стигнали до заключението, че моралното съвършенство не може да се постигне или да се желае; че ще я карате в живота как да е, грабейки както ви попадне и без правила, отбягвайки да гледате младите в очите, младите, които ви гледат сякаш самоуважението е възможно и очакват от вас да го имате. Чувството за вина е всичко, което е останало в душата ви – както и в душата на всеки друг, който ви отминава, отбягвайки да срещне вашия поглед. Чудите ли се защо вашият морал не успя да постигне братство на земята и проявата на добра воля от човек към човека?<br> – Оправданието за пренасянето на жертви, което вашият морал предлага, е по-покварено и от самата поквара, която то претендира да поправя. Мотивът за вашата жертва, гласи то, трябвало да бъде любовта – любовта, която сте длъжни да изпитвате към всеки човек. Моралът, който изповяда вярата, че духовните ценности са по-драгоценни от материалните, моралът, който ви учи да презирате уличницата, отдаваща тялото си безогледно на всеки, същият този морал изисква от вас да подчините своята душа на безразборната любов към всеки, на когото попадате.<br> – Така както не може да има безпричинно богатство, така не може да има безпричинна любов или каквото и да било безпричинно чувство. Чувството възниква в отговор на определен факт от действителността и е оценка, продиктуване от вашите норми. Да обичаш означава да цениш. Който ви казва, че е възможно да цените без да виждате ценности и да обичате онези, които преценявате за недостойни, е същият, който ви уверява, че е възможно да се забогатее като се консумира, без да се произвежда и че хартиените пари са толкова ценни, колкото и златото.<br> – Забележете, че той не очаква от вас да изпитвате безпричинен страх. Когато такива като него се доберат до властта, те са експерти в измислянето на средства за терор, в осигуряването на много основателни причини за изпитване на страх, посредством който те да ви управляват. Но когато се стигне до любовта, най-възвишеното чувство, вие им позволявате да ви обвиняват гръмогласно, че щом не сте способни на безпричинна любов, значи нарушавате моралния кодекс. Когато човек изпитва страх без основание, вие се обръщате за помощ към психиатър; далеч не сте така внимателни обаче, когато трябва да защитавате смисъла, същността и достойнството на любовта.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-7014805/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/22/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1061-7014805/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-7008318/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-21:/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-7008318/Mon, 21 Sep 2009 09:44:34 +0200 <p>– Вие, които нямате еталон за самоуважение, приемете вината и не се осмелявайте да задавате въпроси. Но вие знаете недопустимия отговор, макар да отказвате да признаете това, което виждате – вие знаете коя скрита предпоставка движи вашия свят. Познавате я не като безпристрастна формулировка, а като неясно безпокойство дълбоко у себе си, което ви кара да се лутате между гузното заобикаляне и неохотното прилагане на един принцип, твърде порочен, за да бъде споменат.<br> – Аз, който не приемам незаслуженото – нито като ценност, нито като вина, съм тук, за да ви задам, въпросите, които отбягвате. Защо е морално да се служи на чуждото щастие, а на своето – не е? Ако насладата е ценност, защо е морално другите да я изпитват, а е аморално да я изживявате вие? Ако усещането от яденето на сладкиш е ценност, защо за вашия стомах това е аморално угаждане, но е морална цел, която да осигурите за чуждия стомах? Защо за вас е аморално да имате желания, а за другите е морално да го правят? Защо е аморално да произведете ценност и да я запазите за себе си, ала е морално да я дадете някому? И ако не е морално вие да я задържите, защо е морално другите да я приемат? Ако вие постъпвате безкористно и добродетелно, като давате някаква ценност, не трябва ли да се каже за другите, че постъпват егоистично и порочно, щом я приемат? Нима добродетел означава да се слугува на порока? Нима моралната цел на добрите е саможертвата в името на лошите?<br> – Отбягваният от вас отговор, чудовищният отговор, е: Не, вземащите не са зло, при условие че не са заработили ценността, която им давате. За тях не е аморално да я приемат, при условие че те самите не са способни да я произведат, нито са способни да я заслужат, нито пък могат да ви дадат нещо стойностно в замяна. За тях не е аморално да се наслаждават на взетото, при условие че те не са го придобили по право.<br> – Това е скритата същина на вашето кредо, обратната страна на вашия двойствен стандарт: аморално е да се изкарва прехраната със собствения труд, но е морално да се живее на гърба на другите; аморално е да се консумира продукта на собствения труд, но е морално да се консумира това, което другите са произвели; неморално е да се работи и печели, ала е морално да се лентяйства и проси – именно паразитите са моралното оправдание за съществуването на производителите, но съществуването на паразитите е самоцелно; зло е да се извлича полза от собственото достижение, но е добро да се извлича полза от чуждата жертва; зло е сами да градите щастието си, но е добро да се наслаждавате на щастие, платено с чуждата кръв.<br> – Вашият кодекс разделя човечеството на две касти и им заповядва да живеят по противоположни правила: онези, на които е позволено да желаят всичко, и онези, на които не е позволено да желаят нищо; избраниците и прокълнатите, ездачите и носачите, изяждащите и изядените. По какъв критерий е определена вашата каста? Какъв е онзи вълшебен пропуск, който ви дава достъп до нравствения елит? Пропускът се нарича липса на ценности.<br> – За каквато и ценност да става дума, само нейната липса у вас може да ви даде право на претенции към тези, у които тя не липсва. Именно вашата потребност ви дава право да претендирате за овъзмездяване. Ако сте в състояние сам да удовлетворявате потребностите си, вашата способност анулира правото ви за тяхното удовлетворяване. Но ако имате потребност, която сте неспособни да посрещнете, тя ви осигурява пълно право върху живота на всеки от човешкия род.<br> – Ако преуспявате, всеки неудачник е ваш господар; ако се проваляте, всеки преуспяващ е ваш слуга. Дали сами сте виновни за провала си или не, дали желанията ви са разумни или не, дали нещастието ви е незаслужено или е резултат от пороците ви – във всеки случай именно нещастието ви дава право на възнаграждение. Именно страданието, независимо от неговата природа или причина, страданието като първичен абсолют ви дава право на ипотека върху всичко съществуващо.<br> – Ако изцерите болката си сам, не получавате морален кредит: вашият кодекс презрително гледа на това като на егоистична постъпка. Каквато и ценност да се стремите да придобиете, била тя богатство или храна, любов или права, ако се сдобиете с нея благодарение на собствените си достойнства, вашият кодекс не разглежда това като нравствена придобивка: не сте станали причина за никаква загуба от страна на никого, било е сделка, а не милостиня, било е плащане, а не жертва. Заслуженото се отнася до егоистичното, комерсиално царство на взаимната изгода; единствено незаслуженото изисква онази морална транзакция, изразяваща се в изгода за единия за сметка на катастрофата на другия. Да искате отплата за своите добродетели е егоистично и неморално; само липсата на добродетели превръща искането в морално право.<br> – Морал, който утвърждава потребността като право на претенции, утвърждава празнотата – несъществуването – като ценностен критерий; той възнаграждава отсъствието, дефекта: слабостта, неспособността, некомпетентността, страданието, заболяването, злополуката, липсата, пропуска, недостатъка – нулата. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-7008318/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-7008318/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-7008307/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-21:/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-7008307/Mon, 21 Sep 2009 09:43:50 +0200 <p>– Всички, които проповядват кредото на пожертвователността, както и да наричат себе си, каквито и да са подбудите им – всички те искат от вас да се откажете от своя разум, без значение дали го искат в името на вашата душа или в името на вашето тяло; дали ви обещават друг живот в небесата, или сит стомах на земята. Всички, които започват с думите: "Егоистично е да преследвате собствените си желания, трябва да ги пожертвате заради желанията на другите", завършват с думите: "Егоистично е да поддържате собствените си убеждения, трябва да ги пожертвате заради убежденията на другите".<br> – И наистина: няма нищо по-егоистично от независимия ум, който не признава по-висок авторитет от себе си и по-висша ценност от своята преценка за истината. От вас се иска да изневерите на интелекта си, да пожертвате логиката си, разума си, критерия си за истинност – за да ви превърнат в проститутка, чийто критерий за най-голямото добро е най-голямото число.<br> – Ако се обърнете към вашия морален кодекс за отговор на въпроса "Кое е доброто?" – единственият отговор, който ще намерите, е: "Благото на другите". Доброто е това, което всички останали желаят, каквото и да било, което на вас ви се струва, че на тях им се струва, че желаят, или каквото и да било, което на вас ви се струва, че те трябва да желаят. "Благото на другите" е вълшебна формула, която превръща всичко в злато, формула, която трябва да се рецитира като гаранция за морален триумф и като дезинфектант на всяка постъпка, била тя и избиването на хората от цял континент. Като мерило за добродетел вие използвате не някакъв обект, не някакво действие, не някакъв принцип, а намерението. Вие не се нуждаете нито от доказателство, нито от аргументи, нито от постигнат успех, вие не се нуждаете от фактическо постигане благото на другите – всичко, което ви е нужно да знаете, е, че вашият мотив е бил благото на другите, а не собственото ви благо. Единственото ви определение за доброто е отрицанието: доброто е "недоброто за мен".<br> – Вашият кодекс, който се хвали, че утвърждава вечните, абсолютните, обективните морални ценности и се отнася с презрение към условните, относителните и субективните, вашият кодекс ви връчва, в качеството на свой вариант на абсолютното, следното правило за морално поведение: "Ако ти желаеш нещо, то е зло; ако другите го желаят – то е добро; ако мотивът за твоето действие е твоето благоденствие – не го върши; ако мотивът е благоденствието на другите – тогава всичко е разрешено".<br> – Такъв, съчленен от две отделни части, морал с двоен стандарт разделя всеки от вас на две половини и така разделя цялото човечество на два враждуващи лагера; в единия си ти, в другия е цялата останала част от човечеството. Ти си прокуденият, който е лишен от правото да желае и да живее. Ти си единственият слуга, останалите са господари, ти единствен даваш, останалите взимат, ти си вечният длъжник, останалите са кредиторите, на които никога няма да се издължиш. Не можеш да подлагаш на съмнение правото им да получат твоята жертва или естеството на техните желания и потребности; те са удостоени с това право чрез отрицание, чрез факта, че те са "не-ти".<br> – За тези от вас, които биха поставили всичко това под съмнение, вашият кодекс предвижда утешителна награда и умело замаскирана клопка: според него, за да станете щастливи, трябва да служите на щастието на другите, единственият начин да изпитате радост е като я отстъпите на другите, единственият начин да си осигурите просперитет е като се откажете от богатството си в полза на другите, единственият начин да защитите живота си е като закриляте всички други; а ако не намирате радост в тази процедура – сами сте си виновни и това само доказва, че носите злото у себе си, защото ако бяхте добри, щяхте да намерите щастието си в това да дадете угощение за другите, а чувството за достойнството – в това да разчитате на трохите, които те благоволят да ви подхвърлят.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-7008307/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/21/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-7008307/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-1030-6999982/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-20:/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-1030-6999982/Sun, 20 Sep 2009 07:28:24 +0200 <p>– Не ми напомняйте, че това се отнася само до този живот – тук, на земята. Мен не ме е грижа за някакъв друг живот. Нито пък вас.<br> – Ако искате да съхраните последните остатъци от достойнството си, не наричайте най-добрите си постъпки "жертване": този термин ви заклеймява като безнравствени. Ако една майка, вместо да си купи нова шапка, купува храна за своето гладно дете, това не е жертва: тя цени детето си повече от шапката; но ще бъде наистина жертва за онази майка, за която по-голяма ценност е шапката, за онази, която би предпочела да остави детето си да гладува, която го храни само по задължение. Ако човек загине в борбата за собствената си свобода, това не е жертва – той не иска да бъде роб; но за онзи, който е готов да бъде, това наистина е жертва. Ако човек отказва да продаде убежденията си – това не е жертва, освен ако човекът не е без убеждения.<br> – Жертването може да бъде удобно само за тези, които нямат какво да жертват – нямат ценности, нямат норми, нямат мнение, за тези, чиито желания са ирационални приумици, случайно хрумнали им и лесни за изоставяне. За човека с морални устои, чиито желания са плод на рационални ценности, жертвата означава отказване от правилното в името на погрешното, от доброто в името на злото.<br> – Кредото на пожертвователността е моралът на аморалните – морал, обявил собствения си банкрут, признавайки, че не може да предложи на хората никакво лично участие в придобиването на добродетели или ценности, но тъй като техните душа били вместилище на порока, било нужно те да бъдат научени да се пренасят в жертва. По собственото му признание, такъв морал е безсилен да научи хората на добро, той може само да ги подлага на постоянни наказания.<br> – Може би мислите, в някакво смутно вцепенение, че вашият морал изисква от вас да жертвате само материални ценности? А какво според вас са материалните ценности? Материята придобива стойност само като средство за удовлетворяване на човешките желания. Материята е само инструмент за проявление на човешките ценности. В служба на какво ви молят да предоставите материалните инструменти, създадени от вашите добродетели? В служба на това, което вие считате за зло: на принцип, който не споделяте, на личност, която не уважавате, на достигането на цел, противоположна н вашата собствена – в противен случай вашият дар не е жертва.<br> – Вашият морален кодекс ви учи да се отречете от материалния свят и да откъснете ценностните си от материята. Човек, чиито ценности нямат материално изражение, чието съществуване не е свързано с идеалите му, чиито постъпки противоречат на убежденията му, е дребен лицемер, и все пак това е човекът, който се подчинява на вашия морален кодекс и отделя ценностите си от материята. Човекът, който обича една жена, но спи с друга; човекът, който се възхищава от таланта на един работник, но наема друг; човекът, който смята за справедлива една кауза, но дарява парите си в подкрепа на друга, човекът, който притежава художествено майсторство на високо ниво, но посвещава усилията си на изработката на безвкусици – именно тези са хората, които отричат материалното и смятат, че духовните им ценности не могат да намерят изражение в материалния свят.<br> – Казвате, че такива хора всъщност отричат духа? Да, разбира се. Едното не може без другото. Вие сте неделимо единство от материя и съзнание. Отречете се от съзнанието си и се превръщате в животно. Отречете се от тялото си и се превръщате в измислица. Отречете се от материалния свят и го предавате във властта на злото.<br> – И точно това е целта на вашия морал, задължението, което вашият морален кодекс ви налага. Посвещавайте се на това, което не ви радва, служете на това, което не ви харесва, покорявайте се на това, което смятате за зло, подчинете своя свят на ценностите на други, отречете, отхвърлете, откажете се от своето „Аз”. Вашето „Аз” е вашият ум, отречете се от него и се превръщате в парче месо, готово да бъде погълнато от всеки канибал.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-1030-6999982/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-1030-6999982/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-6999978/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-20:/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-6999978/Sun, 20 Sep 2009 07:27:37 +0200 <p>– Егоизмът – казват и едните, и другите – е човешкото зло. Човешкото добро – казват и едните, и другите – е човек да изостави личните си желания, да се отрече от себе си, да се откаже от себе си, да се подчини; човешкото добро се състои в отрицание на собствения живот. Жертването – крещят и едните, и другите – е същността на морала, най-висшата добродетел, достъпна за човека.<br> – Които и да сте вие, до които стига гласът ми в момента, вие, които сте жертвите, а не палачите, обръщам се към вас, на смъртния одър на вашия разум, на прага на тъмнината, която ще ви погълне, ако у вас все още е останала решимост да се борите за угасващите искрици светлина, която някога ви е озарявала – използвайте я сега. "Жертване" е думата, която ви унищожи. Използвайте сетните си сили, за да разберете нейния смисъл. Вие все още сте живи. Все още имате шанс.<br> – "Жертване" означава отхвърляне не на безполезното, а на безценното. "Жертване" не означава отхвърляне на злото в името на доброто, а на доброто в името на злото. "Жертване" означава да изоставите това, което за вас е ценно, в името на онова, което не е.<br> – Ако замените цент за долар – това не е жертва; жертва е когато замените долар за цент. Ако в резултат на многогодишна борба постигнете желания успех в своето поприще, това не е жертва; но ако после се откажете от положението си в полза на съперника, това вече е. Ако имате бутилка мляко и я дадете на гладното си дете, това не е жертва; но ако я дадете на съседското дете и оставите своето да умре от глад, тогава това е жертва.<br> – Ако помогнете с пари на приятел, това не е жертва; ако ги дадете на някой непознат негодник – вече е. Ако дадете на приятеля си сума, която можете да си позволите, вие нищо не жертвате; ако обаче му дадете пари в ущърб на собствения си комфорт, това може, в съответствие с такива нравствени норми, да се приеме донякъде за добродетел; но ако му помогнете финансово, довеждайки самия себе си до катастрофа – това е съвършената добродетел на пожертвователността.<br> – Ако се откажете от всичките си лични желания и посветите живота си на тези, които обичате, вие не проявявате съвършена добродетел, вие все още запазвате някаква собствена ценност – вашата любов. Ако отдадете живота си на случайни непознати – това било акт на по-голяма добродетелност. Ако посветите живота си да служите на хора, които мразите – в това се изразявала най-великата от всички добродетели, които можете да проявите.<br> – Жертвата е отказване от ценност. Съвършената жертва е пълно отказване от всички ценности. Ако искате да достигнете съвършената добродетел, не бивало да очаквате благодарност като компенсация за жертвата си, нито похвала, нито любов, нито възхищение, нито да храните самоуважение, нито дори да се гордеете със своята добродетелност; дори най-незначителният белег за някаква облага размивал вашата добродетел. Ако следваната от вас линия на поведение не внася във вашия живот никаква радост, не ви носи нито материални, нито духовни ценности, нито изгода, нито печалба, нито награда – ако достигнете това състояние на абсолютната нула, тогава сте били достигнали идеала за нравствено съвършенство.<br> – Казвано ви е, че нравственото съвършенство било непостижимо за човека – съгласно подобен критерий наистина е така. Не можете да го достигнете, докато сте живи, но стойността на вашия живот и на вашата личност се измервала по това, колко сте успели да се доближите до идеалната нула, която представлява смъртта.<br> – Ако обаче още в началото сте били едно безстрастно нищо, растение, което очаква единствено да бъде изядено, ако не притежавате ценности, от които да можете да се откажете, то тогава няма как да спечелите короната на пожертвователността. Не е жертва да отхвърлите нежеланото. Не е жертва да отдадете живота си за другите, ако смъртта е това, към което вие лично се стремите. За да постигнете добродетелите на пожертвователността, трябва да искате да живеете, трябва да обичате живота, да изгаряте в страст към тази земя и към целия разкош, който тя може да ви даде – трябва да чувствате всеки замах на ножа, който отсича от вас вашите желания и оставя любовта да изтече от тялото ви. Моралът на пожертвователността ви предлага в качеството на идеал не просто смъртта, а бавната мъчителна смърт.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-6999978/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/20/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-1030-6999978/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994384/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-19:/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994384/Sat, 19 Sep 2009 07:15:55 +0200 <p>– Те са разкъсали човека на две, противопоставяйки едната му половина на другата. То са го научили, че тялото и съзнанието му са двама врагове, вкопчени в смъртна хватка, два антагониста от противоположно естество, с противоречащи си искания и несъвместими нужди; че да се облагодетелства единият означава да се нарани другият; че душата на човека се отнася до сферата на свръхестественото, но тялото му е мрачен затвор, който я държи привързана към този свят; че доброто се състои в това човек да надвие своето тяло, да разклати устоите му чрез многогодишна търпелива борба, прокопавайки път за онова триумфално бягство от тъмницата, което води към свободата – в гроба.<br> – Те са научили човека, че той е безнадежден саможивец, състоящ се от два елемента, всеки от които е символ на смъртта. Тяло без душа е труп, а душа без тяло е призрак – и все пак именно такава е тяхната представа за природата на човека: бойно поле за борбата между труп и призрак, труп, надарен с някаква собствена злонамереност, и призрак, надарен с познанието, че всичко, познато на човека, не съществува, а съществува само непознаваемото.<br> – Забелязали ли сте коя е човешката дарба, която тази доктрина е замислена да пренебрегва. Това е човешкият ум, който трябва да бъде отречен за да се разпадне човека на части. Отказал се веднъж от разума, той остава на произвола на двете – чудовище, които нито може да проумее, нито да управлява, – на благоволението на тяло, движено от непонятни инстинкти, и на душа, движена от мистични откровения – той е изоставен като безучастна опустошена жертва на битката между робот и диктофон.<br> – И сега, когато човекът пълзи през развалините, търсейки пипнешком пътя към живота, вашите учители му предлагат помощта на един морал, който прокламира, че решение няма да бъде намерено и човек не бива да търси изява тук, на земята. Истинското битие, му казват те, било онова, което той не може да възприеме, истинското съзнание била способността да се възприеме несъществуващото, а неспособността на човек да проумее това било доказателството, че самото му съществувание е зло, а съзнанието му – безсилно и безплодно.<br> – Разделянето на душата и тялото на човека довело до появата на две вида учители, проповядващи Морала на смъртта: мистици на духа и мистици на плътта, които вие наричате идеалисти и материалисти – едните вярват в съзнание извън битието, а другите вярват в съществувание без съзнание. И едните, и другите изискват да се отречете от разума си – едните в името на техните откровения, другите в името на техните рефлекси. Без значение колко гръмогласно се преструват на непримирими противници, те имат един и същ морал и едни и същи цели: в материалната сфера – заробване на тялото на човека, в духовната сфера – унищожаване на неговия разум.<br> – Доброто, казват мистиците на духа, бил Бога – същество, единственото определение за което е че е отвъд възможностите на човешкото познание; определение, което обезсилва съзнанието на човека и обезсмисля разбиранията му за битието. Доброто, казват мистиците на плътта, е Обществото – нещо, което те дефинират като организъм, лишен от физическа форма, свръхсъщество, чието въплъщение, без да е някой конкретно, са всички взети заедно като цяло, с изключение на вашето „Аз”. Човешкият ум, казват мистиците на духа, трябва да бъде подвластен на Божията воля. Човешкият ум, казват мистиците на плътта, трябва да се подчинява на волята на Обществото. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на духа, е Божията удовлетвореност, чиито норми човек няма способността да разбере, и трябва да ги приеме на вяра. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на плътта, е удовлетвореността на Обществото, чиито норми човек няма право да подлага на съмнения и трябва да им се подчинява като на основополагащ абсолют. Целта на живота, казват и едните, и другите, е човек да се превърне в смирено зомби, което служи на цели, които не разбира, по причини, за които не бива да пита. Възнаграждението, казват мистиците на духа, ще му бъде дадено в задгробния живот. Възнаграждението, казват мистиците на плътта, ще получат тук, на земята, неговите пра-правнуци.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994384/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994384/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994379/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-19:/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994379/Sat, 19 Sep 2009 07:15:11 +0200 <p>– Няма никакво значение кому са изгодни развенчаното човешко величие и изтерзаната душа – на неведомия Бог с някаква непонятна промисъл или на случайния минувач, чиито гнойни язви се представят като някакъв необясним иск към него; няма значение щом на човека не е дадено да разбира доброто, щом неговото задължение е да пълзи с години в покаяние, изкупвайки вината за своето съществувание пред всеки случаен инкасатор на неразбираеми дълговеq тогава единствената му представа за стойност става нулата: добро е онова, което не е човешко.<br> – Името на този чудовищен абсурд е „Първороден грях”.<br> – Грях, извършен не по своя воля, е шамар за етиката и вопиющо противоречие само по себе си: това, което е извън възможностите за избор, е извън сферата на нравствеността. Ако човек е лош по рождение, той няма нито воля, нито сила да го промени; ако той няма воля, тогава не може да бъде нито добър, нито лош – роботът няма морални норми. Да се смята за грях на човека един факт, който лежи извън сферата на неговия избор, е подигравка с етиката. Да се смята за грях природата на човека, е подигравка с природата. Да бъде наказван човек за провинение, което е извършил преди да се роди, е подигравка със справедливостта. Да му бъде вменявана вина за нещо, по отношение на което няма невинност, е подигравка с разума. Да се навреди на етиката, природата, справедливостта и разума посредством едно-единствено понятие е тържество на злото, което няма равно на себе си. И въпреки всичко, именно то лежи в основата на вашия морал.<br> – Не се крийте зад страхливото увъртане, че човек е роден със свободна воля, но със "склонност" към злото. Свободната воля, обременена със склонност, прилича на игра с подправени зарове . Тя принуждава човек да напряга всички сили за победа, да носи отговорност, да плаща за ходовете си, но накрая решението ще бъде "претеглено" в полза на склонност, която той няма власт да надмогне. Ако човек сам избираше тази склонност, няма как да се е родил с нея, ако склонността не е въпрос на избор, тогава човекът е лишен от свободна воля.<br> Каква е същността на вината, която вашите учители наричат Първороден грях? Какви злини е придобил човекът след своето падение от положението, считано от тях за съвършенство? Според техния мит човекът е вкусил плода от дървото на познанието – тогава е придобил разум и е станал разумно същество. Познал е доброто и злото – станал е същество с морал. Бил е осъден сам да си осигурява прехраната чрез труд – станал е същество, което произвежда. Бил е осъден да изпитва желания – придобил е способност да изживява сексуална наслада. Злините, за които вашите учители го проклинат, са разум, морал, градивност и радост – кардиналните ценности на неговото съществувание. Техният мит за човешкото грехопадение е измислен не за да обясни и порицае неговите пороци, не за да го обвини за неговите грешки, а за да му вмени като вина самата същност на неговата природа на човек. Каквото и да е бил онзи робот в райската градина, съществуващ без разум, без ценности, без труд и без любов – той не е бил човек.<br> – Грехопадението на човека, според вашите учители, се изразява в това, че той е придобил жизнено необходимите добродетели. Тези добродетели, според техните стандарти, са неговите Грехове. Недостатъкът на човека, произнасят обвинението те, се състои в това, че е човек. Неговата вина, произнасят обвинението те, се състои в това, че живее.<br> – Те наричат това морал на милосърдието и доктрина за любовта към човека.<br> – Но не, казват те, те не били проповядвали, че човекът е лош; само този чужд обект – неговото тяло, носи у себе си злото. Не, казват те, те не били искали да го убиват; те само желаели той да се откаже от тялото си. Стремели се били, казват те, да му помогнат да понесе болката и сочат колелото на мъченията, към което са го привързали, колелото, на което го опъват в две посоки – изтезанието на веруюто, разделящо душата от тялото. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994379/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/19/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-v-6994379/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-v-6988292/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-18:/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-v-6988292/Fri, 18 Sep 2009 07:11:09 +0200 <p>– В името на всички производители, които са ви поддържали живи и в отплата са получавали вашите смъртни ултиматуми, се обръщам сега към вас с нашия единствен ултиматум: "Нашата работа или вашите щикове". Можете да изберете което и да е – но само едното. Ние не прибягваме първи до сила против другите, но не се подчиняваме насила. Ако желаете някога отново да заживеете в индустриално общество, то ще бъде при нашите условия за морал. Нашите условия и нашата мотивация като антитеза на вашите. Вие използвахте страха като оръжие и заплашвахте човечеството със смърт като наказание за това, че отхвърля вашия морал. Ние му предлагаме живот като награда за това, че приема нашия.<br> – Вие, които благоговеете пред нищото – вие никога не сте осъзнали, че да постигнете живот не е равнозначно на това да избегнете смъртта. Радостта не е "липса на болка", интелигентността не е "отсъствие на глупост", светлината не е "липса на тъмнина", едно нещо не е отсъствието на обратното нещо. Сграда не се строи чрез въздържане от събаряне; векове да седите със скръстени ръце и да чакате в такова въздържание, то няма да издигне и една греда, която да се въздържите да съборите; вече не можете да ми казвате на мен – строителя: "Произвеждай и ни изхранвай в замяна на това, че ние няма да рушим произведеното от теб!". Отговарям ви от името на всичките ви жертви: „Загивайте във и със собствената си празнота!” Битието не е отрицание на отрицанието. Злото, за разлика от ценностите, е отсъствие и отрицание, злото е безсилно и лишено от власт с изключение на тази, която му разрешаваме да ни изтръгне. Загивайте, понеже ние вече разбрахме, че нищото не може да държи живота като свой заложник!<br> – Вие се стремите да избегнете болката. Ние се стремим да достигнем щастие. Вие съществувате в името на това да избягвате наказания. Ние съществуваме в името на това да заслужим награди. Заплахите не могат да ни накарат да работим; за нас страхът не е стимул. Нашето желание не е да избегнем смъртта, нашето желание е да живеем живота.<br> – Вие, които сте загубили идеята за тази разлика, вие, които твърдите, че страхът и радостта подбуждат една и съща сила, а тайно добавяте, че страхът е "по-практичен", вие не желаете да живеете и все още държите на съществуванието, което сте проклели, единствено поради страха от смъртта. Панически сте се втурнали през капана на дните си, търсейки изхода, който сами сте зазидали, бягайки от преследвача, който не се осмелявате да назовете, към терора, който не смеете да признаете, и колкото по-голям е терорът, толкова повече се боите от единственото, което може да ви спаси: разсъждаването. Целта на вашата борба е да не научите, да не схванете, да не посочите и да не чуете това, което сега ще заявя на всеослушание: вашият морал е Моралът на смъртта.<br> – Смъртта е критерият за вашите ценности, смъртта е избраната от вас цел и колкото и да бягате, не можете да се измъкнете от преследвача, излязъл за да ви унищожи, или от познанието, че този преследвач сте самите вие. Спрете да бягате поне веднъж – няма къде да избягате – изправете се напълно разголени – от което се боите, но каквито аз ви виждам – и погледнете онова, което се осмелявате да наричате морал.<br> – Прокълнатостта е в началото на вашия морал, за него разрушението е цел, средство и резултат. Вашият морал започва със заклеймяване на човека като носител на злото, след което се изисква от него да се върши добро, което пък, от своя страна, е дефинирано като невъзможно за извършване от човека. В качеството на първо доказателство за добродетелност се изисква от човека да приеме без доказателство твърдението за своята собствена порочност. Моралът изисква човек да използва като отправна точка не критериите за ценност, а критериите за зло, каквото е и той самият, и въз основа на този критерий по-нататък да дефинира понятието за добро: доброто е онова, което не е свойствено на човека.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-v-6988292/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-v-6988292/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-1030-6988288/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-18:/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-1030-6988288/Fri, 18 Sep 2009 07:09:58 +0200 <p>– Каквото и да е предметът на разногласието, има едно злодеяние, което не бива да се допуска, което никому не е позволено да извърши против другите и никой не бива да одобрява или да прощава. Докато хората желаят да живеят заедно, никой човек няма право да слага начало на това деяние – чувате ли ме добре? – никой човек не може пръв да използва физическа сила против другите.<br> – Да се поставя заплахата от физическо унищожение между човека и неговото възприятие за действителността означава да се отрекат и парализират средствата му за оцеляване; да бъде със сила заставян да действа против собствената си преценка, е като да бъде насилван да действа против самия себе си. Който и да започне пръв използването на сила, в каквато и да е степен и с каквато и да е цел – той е убиец, сеещ смърт в много по-широкия смисъл на понятието "убийство": той унищожава самата способност на човека да живее.<br> – Не си правете труда да ми казвате, че вашият разум ви е убедил в правото ви да насилвате моя разум. Насилието и разумът са несъвместими; моралът свършва там, където започва стрелбата. Като заявявате, че хората са безразсъдни животни и предлагате те да бъдат третирани като такива, вие определяте по този начин собствената си личност и повече не можете да претендирате за признаване на разумността ви – както не може да претендира и никой защитник на противоречията. Не може да има "право" да се разрушава самият източникът на права, единственото средство за отсъждане кое е правилно и кое погрешно: разума.<br> – Да се принуди човек да се откаже от своя разум и да приеме в замяна вашата воля, като се използват оръжия вместо умозаключения, терор вместо доказателства, а смъртта – като най-силен аргумент, е опит да се съществува напук на реалността. Реалността изисква от човека да действа в съответствие със собствения си разумен интерес; вашето оръжие иска от него да действа против интереса си. Реалността застрашава човека със смърт, ако той не действа в съответствие с рационалната си преценка; вие го заплашвате със смърт, ако го направи. Вие го запращате в един свят, където цена за неговия живот става отказването от всички добродетели, необходими за живота, а всичко, което вие и вашата система ще постигнете в процеса на постепенно унищожение, е смъртта, щом като тя е превърната в управляваща сила, в печеливш аргумент в човешкото общество.<br> – Било то разбойникът, който се изправя пред пътника с ултиматума "Парите или живота", или политикът, който се изправя пред цял народ с ултиматума "Образованието за децата или живота", смисълът на ултиматумите е "Разума или живота" – а нито едното не е възможно за човека без другото.<br> – Ако имаше степени на злото, е трудно да се каже кой би бил по-презрян: звярът, присвоил си правото да упражнява принуда върху ума на другите, или моралният дегенерат, дал някому правото да упражняват принуда върху ума му. Това е моралният абсолют, по отношение на който няма място за спор. Не съм съгласен да говоря на езика на разума с хора, които възнамеряват да ме лишат от разум. Не влизам в дискусии със съседи, които мислят, че могат да ми забранят да мисля. Когато някой се опитва да се отнася към мен от позиция на силата, аз му отговарям със същото.<br> – До сила може да се прибегне само в отговор на насилие и то единствено против човека, който пръв е употребил сила. Не, аз не споделям извършеното от него зло, нито падам до нивото на неговото разбиране за морал: аз просто му предоставям онова, което е избрал – унищожението, а единственото унищожение, което има право да избере, е неговото собствено. Той използва сила, за да присвои ценност; аз използвам сила само за да унищожа унищожението. Бандитът се стреми да забогатее като ме убие; аз няма да стана по-заможен, ако убия бандита. Аз не се опитвам да придобия ценности посредством зло, но няма да се откажа от своите ценности пред лицето на злото.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-1030-6988288/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/18/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-1030-6988288/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-6981193/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-17:/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-6981193/Thu, 17 Sep 2009 07:14:19 +0200 <p>– Щастието не бива да се постига по прищявка на чувствата. Щастието не е удовлетворяване на някакви безразсъдни желания, на които се мъчите сляпо да се наслаждавате. Щастието е състояние на непротиворечива радост – радост без чувство за вина и без страх от наказание; радост, която не е в разрез с никоя от вашите ценности и не води до саморазрушение; тя не е задоволство от това, че сте успели да избягате от мислите си, а от това, че сте способни да използвате разума си най-пълноценно, не от това, че сте успели да преиначите действителността, а че сте достигнали реални ценности, не радостта на пияницата, а радостта на производителя. Щастлив може да бъде само разумният човек – този, който се стреми единствено към рационални цели, търси рационални ценности и намира радост в рационални действия.<br> – Така както се издържам не с обири и не с подаяния, а чрез собствения си труд, по същия начин не търся да построя щастието си като ощетя някого или се възползвам от нечия благосклонност, а се стремя да го заслужа чрез собствените си достижения. Така както не смятам, че удоволствието на другите е цел на моя живот, така не смятам своето щастие за житейска цел на другите. Така както ценностите ми не са противоречиви и няма конфликт между желанията ми, по подобен начин няма жертви и конфликт на интереси между разумните хора – тъй като разумните не се стремят към незаслуженото и не се гледат един друг с канибалска страст, те не принасят и не приемат жертви.<br> – Символът на всички взаимоотношения между такива хора, моралният символ на уважението към човешкото същество е търговецът. Ние, които живеем в съответствие с ценности, а не чрез грабежи, сме търговци – както по същност, така и по дух. Търговецът е човек, който заработва полученото и нито взема, нито дава незаслуженото. Търговецът не очаква някой да му плати за провалите, нито пък моли да бъде обичан заради недостатъците си. Търговецът не прахосва тялото си като храна за другите, нито пък продава душата си за подаяния. Така както продава работата си единствено чрез сделки с материални ценности, по същия начин отдава духовните си ценности – своята любов, своето приятелство, своето уважение – само в отплата и в размяна на човешки добродетели, в отплата за егоистичното удоволствие, което получава от общуването с уважавани от него хора. Паразитиращите мистици, които с векове са ругали търговците и са се отнасяли към тях с презрение, като в същото време за почитали просяците и бандитите, винаги са знаели скрития мотив за подигравките си: търговецът е личността, която ги ужасява – човекът на справедливостта.<br> – Искате ли да знаете какви морални задължение имам към ближните си? Никакви – освен задължението, които имам към себе си, към материалния свят и към всичко съществуващо: отговорността, наричана рационалност. Общувам с другите така, както го изисква моята и тяхната природа: посредством разума. Не търся и не искам от тях никакви отношения, освен тези, които те са готови да установят по свои собствен свободен избор. Мога да правя сделки само с техния разум и само в свой интерес, когато те се уверят, че моят интерес съвпада с техния. Ако интересите ни не съвпаднат, не установявам никакви взаимоотношения; оставям недоволните да продължат по пътя си и самият аз не се отклонявам от своя. Аз побеждава единствено с помощта на логиката и се подчинявам единствено на логиката. Аз не подчинявам на никого своя разум, нито пък имам общи дела с хора, които го правят. Няма какво да спечеля от глупаци и страхливци; не търся облаги чрез възползване от човешките недостатъци – глупост, непочтеност или страх. Единствената ценност, която хората могат да ми предложат, са плодовете на техния ум. Когато имам разногласия с разумен човек, оставям съдия да стане самата действителност: ако аз съм прав, той ще разбере грешката си; ако той е прав, аз ще разбера своята; единият от двама ни ще надделее в спора, но и двамата ще имаме полза.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-6981193/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-1030-6981193/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-6981189/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-17:/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-6981189/Thu, 17 Sep 2009 07:13:12 +0200 <p>– Гордостта е признаване на факта, че всеки сам е най-висшата ценност за себе си, която, подобно на всички човешки ценности, трябва да бъде заработена; че единственото отворено за вас достижение, което прави възможни всички останали, е изграждането на собствения характер; че вашият характер, вашите действия, вашите желания, вашите емоции са продукт на предпоставките, които пазите в ума си; че, както човек трябва да произвежда материалните ценности, нужни за поддържане на живота му, така трябва и да изгражда ценни качества в характера си за да бъде животът му достоен за поддържане; че както човекът сам създава собственото си благосъстояние, така създава сам и собствената си душа; че животът изисква чувство за собствена значимост, но човекът е същество, което няма изначално заложени ценности, няма изначално заложено самоуважение: той трябва да ги придобие, формирайки душата си в съответствие със собствения си нравствен идеал, по образа на Човека – разумното същество, което всеки по рождение е способен да сътвори от себе си, но актът на съзиданието е въпрос на избор; че първата предпоставка за възникване на самоуважение е лъчезарният егоизъм на душата, която във всичко жадува за най-доброто, било то материално или духовно, на душата, която се стреми преди всичко към морално самоусъвършенстване, ценейки най-високо себе си; че доказателството за достигнато самоуважение са тръпките, които ви побиват от презрение, и бунтът срещу предопределената роля на жертвено животно, срещу мерзката наглост на всяко кредо, предлагащо да се пренесат в жертва незаменимата ценност – вашето съзнание, и несравнимият триумф – вашето съществувание, в угода на сляпата подмяна и нравствения упадък от страна на другите.<br> – Започнахте ли да разбирате кой е Джон Голт? Аз съм човекът, който заслужено се сдоби с това, за което вие никога не сте се борили, от което вие се отрекохте, което опорочихте, но така и не можахте да унищожите напълно, а сега виновно криете като тайна, прекарвайки живота си в извинения пред професионални людоеди, да не би да се разкрие, че дълбоко в себе си все още копнеете да кажете това, която аз говоря сега на цялото човечество: Гордея се с това, което съм, и с факта, че искам да живея.<br> – Това желание – което споделяте и въпреки това потискате дълбоко в себе си като зло – е единственото останало от доброто у вас, но това желание трябва се заслужи. Единствената морална цел на човека е неговото собствено щастие, но само добродетелният може да го постигне. Никоя добродетел не е цел сама за себе. Никоя добродетел не е награда сама на себе си, нито жертвен дар в угода на злото. Наградата за добродетелите е самият живот, а целта и наградата за живота е щастието.<br> – Точно както тялото ви има две основни усещания: удоволствие и болка, като признаци за здраве или болест, като барометър на неговата основна алтернатива – живот или смърт, – така съзнанието има две основни емоции: радост и страдание в отговор на същата алтернатива. Вашите емоции са оценките кое подпомага живота и кое го застрашава, калкулатори, които светкавично показват сумата на вашите придобивки или загуби. Нямате избор – искате или не, вие чувствате дали нещо е добро или лошо за вас, но кое ще сметнете за добро и кое за лошо, кое ще ви донесе радост и кое болка, кое ще обикнете и кое ще намразите, кое ще пожелаете и кое ще ви уплаши, зависи от вашия ценностен критерий. Да изпитвате емоции е ваше вродено качество, но естеството на чувствата се диктува от вашия разум. Способността ви да изпитвате емоции е празен двигател, а вашите ценности са горивото, с което умът ви го захранва. Ако сте избрали смесица от противоречия, тя ще блокира двигателя, ще разяде трансмисията и при първия ви опит да помръднете от място, машината, повредена от вас – нейния водач, – ще се разбие.<br> – Ако приемете нелогичното като свой критерий за ценности, а невъзможното – като своя представа за доброто, ако жадувате за награди, които не сте заслужили, за богатство или любов, за които не сте достойни, за вратичка в закона за причинно-следствената връзка, за „А”, което по ваша приумица да може да стане „не-А”, ако желаете нещо противоположно на съществуванието – именно него ще получите. И тогава недейте да плачете, че животът е безизходица и щастието е непостижимо, а проверете горивото си: то е, което ви е закарало там, където сте искали. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-6981189/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/17/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1061-6981189/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-6974117/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-16:/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-6974117/Wed, 16 Sep 2009 08:15:15 +0200 <p>– Справедливостта е признаване на факта, че не можете да подменяте характера на хората, както не можете да подменяте характера на природата; че сте длъжни да съдите всички хора така добросъвестно, както съдите неодушевените предмети, със същото уважение към истината, същата неподкупна проницателност и посредством също толкова чист и толкова рационален процес на идентифициране; че всеки човек следва да бъде преценяван според това какво е и да получава безпристрастно отношение; че както не плащате за отломка ръждясало старо желязо по-висока цена отколкото за парче лъскав метал, по същия начин не бива да цените подлеца повече от героя; че вашата нравствена оценка е монетата, с която плащате на хората за техните добродетели или пороци и че това заплащане изисква от вас такава добросъвестна почтеност, каквато ви е необходима при финансовите ви сделки; че да възпирате презрението си към човешките пороци означава да вършите нравствена фалшификация, а да сдържате възхищението си от добродетелите им означава да вършите нравствена злоупотреба; че да бъдете загрижени за нещо друго повече, отколкото за справедливостта означава да обезценявате своята морална валута и да мамите доброто в полза на злото, защото само доброто може да пострада от липсата на справедливост и само злото – да се облагодетелства; и че дъното на ямата, до която води този път – актът на моралния банкрут, – е да се наказват хората за техните добродетели и да се възнаграждават за техните пороци – а това е равносилно на пропадане в абсолютна поквара, на черно богослужение във възхвала на смъртта, то означава съзнанието да се посвети на разрушаване на битието.<br> – Производителността е вашето приемане на морала, вашето признаване на факта, че сте избрали да живеете; че продуктивната работа е процес, чрез който съзнанието на човека контролира неговото битие, непрекъснат процес на придобиване на знания и оформяне на материята във вид, съответстващ на собствените цели, процес на трансформиране на идеите във физическа форма, на преустройване на земята, което отговаря на собствените ценности; че всяка работа е творческа, ако се върши от мислещ ум, и никоя работа не може да бъде творческа, ако се върши от празноглавец, който в равнодушна апатия повтаря рутинните действия, научени от другиго; че всеки от вас сам избира своята работа и че изборът ви е толкова богат, колкото са богати възможностите на ума ви, че нещо в повече от избраното е невъзможно за вас, а ако е в по-малко – накърнява човешкото ви достойнство; че да си пробиете чрез измама път до работа, с която вашият ум не може да се справи, означава да се превърнете в разяждана от страх човекоподобна маймуна, заимстваща чужди движения и чужда надница, а да се задоволите с работа, която изисква от вас по-малко, отколкото са умствените ви способности, значи да спрете своя двигател и сами да се обречете да поемете в друга посока – към упадъка; че работа ви е процесът за достигане на вашите ценности, а да загубите стремежа си към ценностите значи да загубите стремежа си към живота; че вашето тяло е машина, но вашият ум е водачът, който я управлява, и който ще определи колко далеко можете да я закарате по пътя към постигане на своите цели; че човекът без цел е машина, която по инерция се спуска по нанадолнището, оставена на произвола на всеки попаднал на пътя камък, готова да се разбие в първата случайна канавка; че човекът, задушаващ собствения си разум, е принудително спряна от движение машина, която полека-лека ще ръждяса; че човекът, който позволява на предводител да определя курса му, е претърпяло крушение същество, влачено на буксир към депото за скрап, а човекът, който е направил своя цел друг човек, е автостопаджия, който никой шофьор никога не бива да взема в колата си; че вашата работа е целта на вашия живот и трябва да отминавате с най-висока скорост всеки убиец, присвоил си правото да ви спре; че всички ценности, които можете да намерите извън работата си – преданост към нещо друго или любов – могат да ви бъдат само спътници, с които сте решили да споделите пътуването си, но те трябва да са пътници, който се придвижват на собствен ход в същата посока. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-6974117/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-6974117/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6974085/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-16:/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6974085/Wed, 16 Sep 2009 08:10:07 +0200 <p>– Вие, които дрънкате, че моралът имал социален характер и че човек не би имал нужда от морал на самотен остров – ами че точно на самотен остров моралът ще му е необходим най-много. Нека там някой се опита да претендира (там, където ги няма жертвите, които плащат за последиците), че скалата е къща, че пясъкът е облекло, че храната сама ще падне в устата му без причина или усилия, че утре ще прибере реколта, щом днес е изплюскал целия си запас от семена – тогава действителността ще го ликвидира, както заслужава; действителността ще му покаже, че животът е ценност, която следва да се откупи, и че мисленето е единствената монета, достатъчно благородна, за да се плати с нея.<br> – Ако трябваше да говоря на вашия език, щях да кажа, че единствената морална заповед към човека е: „Мислù!” Но "морална заповед" е противоречие само по себе си. Моралното се избира, а не са налага със сила; то следва да се разбира, а не послушно да се приема. Моралното е рационалното, а разумът не приема заповеди.<br> – Моят морал, моралът на разума, се заключава в една-единствена аксиома: битието съществува – и в един-единствен избор: да се живее. Всичко останало се явява следствие. За да живее, човек трябва да държи на три неща като на върховни ръководни ценности в своя живот: Разум – Цел – Самоуважение. Разумът е неговият единствен инструмент на познанието – Целта е неговият избор на онова щастие, за което този инструмент трябва да работи за да постигне – Самоуважението е неговата ненакърнена убеденост, че умът му е способен да разсъждава и личността му е достойна за щастие, което означава: достойна да живее. Тези три ценности предполагат и изискват всички добродетели на човека, а всичките му добродетели се отнасят до връзката между битието и съзнанието: рационалност, независимост, почтеност, честност, справедливост, производителност, гордост.<br> – Рационалността е признаване на факта, че битието съществува; че нищо не може да преправи истината и нищо не може да превъзхожда акта на нейното достигане, какъвто акт представлява мисленето; че умът на човека е единственият съдник при определянето на ценностите и единственото ръководство за поведение; че разумът е абсолют и не допуска компромиси; че отстъпването пред ирационалното лишава съзнанието от силата му и го пренасочва от задачата да възприема към задачата да подправя реалността; че уж най-късият път към познанието – вярата – всъщност е късо съединение, което поврежда ума; че приемането на една окултна измислица е пожелание за пълното унищожаване на битието, което се изпълнява чрез пълното унищожаване на съзнанието.<br> – Независимостта е признаване на факта, че отговорността за преценката носите изцяло вие и с ничия помощ не можете да избягате от нея; че никакъв заместник не може да мисли вместо вас, така, както никакъв резервен играч не може да живее вашия живот; че най-отвратителната форма на самоунижение и саморазрушение е да подчините собствения си разум на разума на някой друг, да признаете неговата власт над собствения си ум, да приемете неговите твърдения за факти, голословните му уверения – за истина, неговите разпореждания – за посредник между собственото ви съзнание и собственото ви битие.<br> – Почтеността е признаването на факта, че не можете да подправяте съзнанието си, така както честността е признаване на факта, че не можете да подправяте битието; че човек е неделимо цяло, хармонична единица, обединяваща два атрибута: материя и съзнание; и че той не може да допусне никакъв разрив между тялото и ума, между мисли и дела, между живота си и убежденията си; че подобно на съдия, глух за общественото мнение, човек не може да жертва своите убеждения заради желанията на другите, дори и цялото човечество да го умолява за това или да го заплашва; че смелостта и доверието в себе си са практическа необходимост, че смелостта е практическата проява на предаността към съществуването, на предаността към истината, а доверието в себе си е практическата проява на предаността към собственото съзнание.<br> – Честността е признаване на факта, че нереалното е нереално и не може да бъде ценност; че нито любовта, нито славата, нито парите имат стойност, ако са придобити чрез мошеничество; че опитът да се спечелят ценности, като бъдат мамени умовете на другите, е деяние, с което издигате своите жертви над реалността и с това се превръщате в пионка на тяхната слепота, роби на собственото им безразсъдство и на бягството им от действителността, а тяхната интелигентност, тяхната рационалност и възприемчивост стават ваши врагове, от които се боите и бягате; че не желаете да живеете в зависимост, а най-малкото да сте зависими от глупостта на другите, нито пък искате да живеете като глупак, чийто източник на ценности стават по-големите от него глупаци, които е успял да надхитри; че честността не е обществен дълг, не е жертване заради другите, а е най-дълбоко егоистичната от човешките добродетели: отказ да се принесе реалността на собственото съществуване </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6974085/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/16/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6974085/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-1030-6965427/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-15:/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-1030-6965427/Tue, 15 Sep 2009 05:54:11 +0200 <p>– Реалността е това, което съществува; нереалното не съществува; нереалното е просто онова отрицание на съществуването, което представлява съдържанието на човешко съзнание, опитващо се да се откаже от разума. Истината е признаване на реалността; разумът – единственото средство за познание на човека, е единственият критерий за истина.<br> – Най-уродливият въпрос, който можете да зададете в момента, е да попитате: Чий разум? Отговорът е: Вашият. Без значение дали познанията ви са обширни или скромни, именно вашият собствен ум трябва да ги придобие. Можете да боравите единствено със собствените си знания. Само за собствените си знания можете да претендирате, че притежавате или да молите другите да вземат под внимание. Вашият ум е единственият ви съдник за истинност – и ако другите не са съгласни с вашата присъда, реалността е единственият и последен апелативен съд. Нищо друго освен умът на човека не може да извършва този сложен, деликатен и критично важен процес на идентифициране, който представлява мисленето. Нищо не може да направлява процеса, освен собствената преценка но човека. Нищо не може да направлява оценката освен собствената му морална последователност.<br> – Обръщам се към вас, които говорите за "морален инстинкт", сякаш това е някаква специална дарба, противоположна на разума – тъкмо разумът на човека е неговата способност да има морал. Процесът на работа на разума е процес на непрестанен избор в отговор на въпроса: Вярно или Невярно? – Правилно или Погрешно? Семето трябва да се засее в почвата, за да поникне – правилно или погрешно? Раната на човек трябва да се дезинфекцира, за да се спаси животът му – правилно или погрешно? Същността на атмосферното електричество позволява то да бъде превърнато в кинетична енергия – правилно или погрешно? Именно отговорите на такива въпроси са ви дали всичко, което имате – а отговорите идват от човешкия разум, от ума, безкомпромисно предан на това, което е правилно.<br> –Процесът на разсъждаване е морален процес. Можете на направите грешка на всяка стъпка от него, предпазвани единствено от собствената си строгост, или да се опитате да мамите, да фалшифицирате данните и да си спестявате усилията за търсене отговора на загадката – но ако предаността към истината е отличителният белег на морала, то тогава няма по-велика, по-благородна и по-героична форма на преданост от акта на човек, който поема отговорността да разсъждава.<br> – Това, което наричате своя душа или дух, е вашето съзнание, а това, което наричате "свободна воля", е свободата на ума ви да разсъждава или не, единствената воля, която имате, единствената ви свобода, изборът, който контролира всеки друг ваш избор и предопределя вашия живот и характер.<br> – Способността да мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали. А основният му порок, източникът на всичките му нещастия, е този безименен акт, които всички вие практикувате, но се напрягате да не признаете: актът на блокиране, умишленото преустановяване работата на съзнанието, отказът да се мисли – не слепота, а отказ да се вижда, не невежество, а отказ да се знае. Това е актът на разсъсредоточаване на ума и причиняване на вътрешна замъгленост с цел да се избегне отговорността да се правят преценки – изхождайки от неизказаното предположение, че едно нещо няма да съществува, в случай че откажете да го идентифицирате, че „А” няма да бъде „А”, докато вие не произнесете присъдата: "То е". Неразсъждаването е акт на унищожение, желание да се отрече съществуването, опит да се премахне реалността. Но съществуването съществува; реалността не може да се заличи, тя просто ще ликвидира ликвидатора. Чрез отказа да кажете "То е" вие отказвате да кажете "Аз съм". Като се отказвате от своята разумност, вие отричате своята личност. Когато човек заяви: "Кой съм аз, че да знам?" – той заявява "Кой съм аз, че да живея?"<br> – Във всеки миг и при всяка ситуация основният ви морален избор е: мислене или безсмислие, съществуване или несъществуване, „А” или „не А”, единица или нула.<br> – Дотолкова, доколкото човек е рационален, животът е предпоставката, направляваща действията му. Дотолкова, доколкото е ирационален, предпоставката, направляваща действията му, е смъртта. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-1030-6965427/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-1030-6965427/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-6965421/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-15:/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-6965421/Tue, 15 Sep 2009 05:53:03 +0200 <p>– Битието съществува – осмислянето на това твърдение предполага разбирането на две аксиоми, произтичащи от първата: че това, което човек възприема, то съществува и че човек съществува притежавайки съзнание, тъй като съзнанието е способността за възприемане на това, което съществува.<br> – Ако нищо не съществува, не може да има съзнание: съзнание без нищо, което да бъде осъзнато, е противоречие само по себе си. Съзнание, осъзнаващо единствено себе си, също е противоречие само по себе си: преди да може да идентифицира себе си като съзнание, то трябва да е осъзнало нещо. Ако това, което твърдите, че възприемате, не съществува, тогава това, което притежавате, не е съзнание.<br> – Каквато и да е степента на знанията ви, тези две аксиоми – битие и съзнание – не могат да бъдат избегнати, те имат неотменно първостепенно значение, те са заложени във всяко предприето от вас действие, във всяка част на познанието ви, както и в неговата цялост, от първия лъч светлина, който възприемате в началото на живота си, до огромната ерудиция, която бихте могли да натрупате към края му. Без значение дали става дума за формата на речното камъче или за строежа на Слънчевата система, аксиомите остават същите: нещото съществува и вие го знаете.<br> – Да съществува нещо означава то да бъде нещо, различно от нищото на несъществуването, да бъде обект от специфично естество, носещо специфични белези. Преди векове човекът, който, независимо от някои свои заблуди, е най-великият от философите ви, е въвел формулата, дефинираща идеята за съществуванието и закона на всяко познание: „А” е „А”. Едно нещо е себе си. Вие така и никога не сте схванали смисъла на това твърдение. Аз съм тук, за да го допълня: Съществуването е Идентичност, Съзнанието е Идентифициране.<br> – Над каквото и да размишлявате, било то обект, признак или действие, законът за идентичността остава непроменен. Листото не може да бъде едновременно и камък, то не може да бъде едновременно цялото червено и цялото зелено, то не може едновременно да замръзва и да гори. „А” е „А”. Или, ако желаете да се изразя на по-прост език: не можете едновременно хем да запазите тортата, хем да я изядете.<br> – Мъчите се да откриете какво не е наред със света? Всички катастрофи, които вашият свят претърпя, са резултат от опита на лидерите ви да пренебрегват факта, че „А” е „А”. Цялото потайно зло, което е вътре във вас, но се боите да го признаете, всичките страдания, които някога е трябвало да изтърпите, са резултат от собствения ви опит да пренебрегнете факта, че „А” е „А”. Целта на тези, които ви научеха да го пренебрегвате, беше да ви накарат да забравите, че Човек е Човек.<br> – Човек може да оцелее само като придобива знания и единственото му средство за това е разумът. Разумът е способността да се възприема, идентифицира и обобщава материала, доставен от неговите сетивата. Задачата на сетивата е да му дадат доказателства за съществуване, но задачата да идентифицира принадлежи на разума; сетивата му казват, че нещо съществува, но какво е то, трябва да узнае умът.<br> – Всеки мисловен процес е процес на идентифициране и обобщаване. Човек възприема цветно петно; чрез обобщаване на данните от зрението и осезанието се научава да отъждествява това цветно петно с твърдо тяло; научава се да идентифицира това твърдо тяло като маса; узнава, че масата е направена от дърво; научава, че дървото се състои от клетки, че клетките се състоят от молекули и че молекулите се състоят от атоми. В хода на целия процес работата на ума му се изразява в постоянно отговаряне на един-единствен въпрос: какво е това? Неговото средство да установи истинността на отговорите си е логиката, а логиката се опира на аксиомата, че битието съществува. Логиката е изкуството на непротиворечивото идентифициране. Едно противоречие не може да съществува. Атомът е себе си, както е и вселената; никое от двете не може да противоречи на своята собствена идентичност; нито пък частта може да противоречи на цялото. Никоя представа, която човек формира, не е валидна, докато той не я интегрира без противоречие в общата сума на своето познание. Да се стигне до противоречие означава да се признае грешка в собствените разсъждения; да са отстоява противоречие означава човек се отрече от собствения си разум и сам се прати в изгнание извън царството на реалността. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-6965421/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/15/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-1030-6965421/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958874/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-14:/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958874/Mon, 14 Sep 2009 07:39:15 +0200 <p>– Но нито животът, нито щастието могат да бъдат постигнати чрез преследване на ирационални приумици. Точно както човек е свободен да опитва всякакви случайни начини за оцеляване, ала ще загине, ако не живее съгласно изискванията на своята природа, по същия начин той е свободен да търси своето щастие във всяка безсмислена заблуда, ала ще намери единствено мъката на разочарованието, ако не търси подобаващото за човека щастие. Целта на морала е да ви научи да се радвате на живота и да живеете, а не да страдате и да умирате.<br> – Отхвърлете онези паразити в субсидираните аудитории, които живеят на гърба на чуждия ум и прокламират, че човек не се нуждае от морал, от ценности, от правила за поведение. Те, които се представят за учени и твърдят, че човекът е само едно животно, смятат, че законът на съществуването, на който се подчиняват дори най-нисшите насекоми, не е валиден за човека. Те признават, че природата на всеки биологичен вид му диктува начин на оцеляване, и не твърдят, че рибата може да живее извън водата или че кучето може да живее без обонянието си, но настояват, че човекът, най-сложното същество, можел да оцелее по всякакъв начин – по какъвто и да било начин; човекът нямал идентичност, нямал природа и нямало практическа причина да не можел да живее, дори ако средството му за оцеляване бъде унищожено, а умът му – потискан и поставен на разположение на всякакви заповеди, които те благоволят да издадат.<br> – Отстранете от пътя си тези разяждани от омраза мистици, който се представят за поддръжници на хуманността и проповядват, че най-висшата добродетел, която човек може да упражнява, е да смята, че собственият му живот няма стойност. Казвали ли са ви, че целта на морала е да обуздае човешкия инстинкт за самосъхранение? Именно за целите на самосъхранението човек се нуждае от морал. Да бъде нравствен, желае единствено човекът, който желае да живее.<br> – Не, не сте длъжни да живеете, това е основният акт на вашия избор, но който избере да живее е длъжен да живее както подобава на човек – чрез работата и преценката на своя ум.<br> – Не, никой от вас не е длъжен да живее както подобава на човек, това е акт на морален избор. Но вие не можете да живеете като нищо друго – и алтернативата е онова състояние на смърт приживе, което сега виждате и у себе си, и около себе си, състоянието на някаква твар, непригодна за съществуване, престанала да бъде човек, но по-нисша и от животно, твар, която не познава друго освен страдание и в продължение на години се влачи в агонията на безразсъдно самоунищожение.<br> – Не, никой от вас не е длъжен да мисли – това е акт на морален избор. Но някой трябва да мисли, за да ви запази живи, защото щом сте избрали да не изпълнявате това задължение, то вие на изпълнявате задължението си към собствения си живот, прехвърляйки дефицита към някой морален човек, очаквайки от него да жертва своето благополучие, за да помага на вас да оцелявате посредством злото, което извършвате.<br> – Не, не сте длъжни да сте човеци, но днес онези, които с право се наричат с това име, не са вече при вас. Аз премахнах вашето средство за оцеляване – вашите жертви.<br> – Ако ви интересува как го направих и какво им казах, за да ги убедя да ви напуснат, то е същото, което слушате сега. Изложих пред тях това, което говоря на вас тази вечер. Те са хора, живели по моя морал, без да знаят каква велика добродетел представлява той. Накарах ги да го разберат. Подтикнах ги не да дават някаква нова оценка на своите ценности, а просто да открият истинската им стойност.<br> – Ние, хората на ума, сега стачкуваме против вас в името на едничката аксиома, която лежи в основата на нашия морал, точно както в основата на вашия лежи нежеланието ви да я признаете: аксиомата, че битието съществува. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958874/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958874/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958864/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-14:/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958864/Mon, 14 Sep 2009 07:37:16 +0200 <p>– Живата единица, която гледа на средството си за оцеляване като на зло, няма да оцелее. Растение, което се бори да смаже корените си, птица, която се мъчи да пречупи крилете си, няма да останат дълго в битието, пред което са изправени. Историята на човечеството, обаче, е била борба да се отрече и унищожи човешкия разум.<br> – Човекът се нарича разумно същество, но разумността е въпрос на избор, а предлаганата му от природата алтернатива е разумно същество или самоубиващо се животно. Човекът трябва да бъде човек – по собствен избор; трябва да зачита живота си като ценност – по собствен избор; трябва да се научи да го поддържа – по собствен избор; трябва да открие изискваните от живота ценности и да прилага на практика добродетелите си – по собствен избор.<br> – Системата от ценности, приети чрез свободен избор, представлява морален кодекс.<br> – Които и да сте, вие, моите слушатели в момента, обръщам се към всичко живо, което сте съхранили у себе си непокварено, към човешкото, което е останало у вас, към вашия разум и заявявам: съществува морал на разума, морал, подобаващ на човека, и Човешкият живот е неговият критерий за ценност.<br> – Всичко, което е подобаващо на живота на едно разумно същество, е добро; всичко, който го погубва, е зло.<br> – Човешкият живот, така както го изисква същността му, не е животът на лишен от разум звяр, на мародерстващ разбойник или на просещ мистик, а е животът на мислещо същество; не живот посредством сила или измамничество, а живот посредством съзидание; не оцеляване на всяка цена, защото има само едно нещо, с което може да се плати цената на човешкото оцеляване: разумът.<br> – Човешкият живот е нравственият критерий, но неговата цел е вашият собствен живот. Ако вашата цел е вашето съществуване на земята, трябва да направите своя избор на поведение и ценности съгласно стандарта кое е подобаващо за човека – с намерение да запазите, да реализирате и да се радвате на незаменимата ценност, каквато вашият живот представлява.<br> – Доколкото животът изисква конкретен начин на действие, всеки друг начин на действие ще го унищожи. Съществото, което не смята живота си за мотив и цел на действията си, всъщност действа с мотива и стандарта на смъртта. Едно такова същество е метафизичен урод, борещ се да оспори, да отрече и да се противопостави на факта на собственото си съществуване, чудовище, което в сляпото си безумство сее само разруха и е способно да изпитва единствено болка.<br> – Щастието е тържеството на живота, страданието е посредник на смъртта. Щастието е осъзнато състояние, произтичащо от постигането на собствените ценности. Морал, който се осмелява да ви учи да търсите щастие в отричането от личното щастие, да цените липсата на собствени ценности, е арогантно отрицание на морала. Доктрина, която, в качеството на идеал, ви отрежда ролята на жертвено животно, търсещо заколението си на чужд олтар, ви предлага за критерий смъртта. По благоволението на реалността и на същността на живота всеки човек е самоцел, той съществува заради самия себе си и постигането на собственото му щастие е най-възвишената морална цел. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958864/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/14/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-v-6958864/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-v-6940381/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-11:/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-v-6940381/Fri, 11 Sep 2009 07:32:20 +0200 <p>– Във вселената има само една фундаментална алтернатива: съществуване или несъществуване – и тя се отнася за един-единствен клас от обекти: живите организми. Съществуванието на неорганичната материя е безусловно, но съществуванието на живота не е – то зависи от специфична линия на поведение. Материята е неунищожаема, тя променя формата, под която съществува, но не може да престане да съществува. Само живият организъм е изправен пред постоянен избор: въпроса за живота и смъртта. Животът е процес от действия, насочени към самосъхранение и самоусъвършенстване. Ако един организъм не успее да извърши тези действия, той умира; и макар че химическите му елементи да остават, животът му изчезва. Единствено понятието "живот" прави възможно понятието "ценност". Само за живата единица нещата могат да представляват добро или зло.<br> – Едно растение трябва да се храни, за да живее; слънчевата светлина, водата и нужните му химически вещества са ценностите, които природата го е настроила да следва; самият му живот е критерият за ценност, управляващ действията му. Но едно растение няма избор за действие; има алтернативи в условията, сред които попада, но няма алтернатива за функциите му: то действа автоматично, за да подпомогне живота си, то не може да се стреми към самоунищожение.<br> – Едно животно е приспособено да поддържа своя живот; неговите сетива му осигуряват автоматични правила за поведение, автоматично познание кое за него е добро и кое зло. То няма способност да разшири познанието си или да отбягва да го придобива. В условия, в които знанията му се оказват недостатъчни, то умира. Но докато живее, то действа съгласно познанията си, чрез механично самосъхранение, без да разполага с възможност за избор – то не е способно да пренебрегне своето собствено добро, не е способно и да вземе решение, с което да избере злото и да действа по посока на собственото си унищожение.<br> – Човекът няма автоматични правила за оцеляване. Той се отличава от всички други животински видове главно по това, че при наличие на алтернатива му е необходимо да направи волеви избор. Той няма автоматично познание кое е добро за него и кое зло, от какви ценности зависи животът му и каква линия на поведение изисква. Какво, пробутвате ми брътвежа за инстинкта за самосъхранение ли? Инстинктът за самосъхранение е точно онова нещо, което човекът не притежава. Инстинктът е безпогрешна и автоматична форма на знание. Желанието не е инстинкт. Желанието за живот не дава знанието, необходимо за да се живее. При това дори самото човешко желание за живот не е автоматично; скритото зло, което вие поддържате в наши дни, е именно в това, че не поддържате точно това желание. Страхът ви от смъртта не е любов към живота и няма да ви даде нужните знания за неговото запазване. Човекът сам трябва да придобие знанията си и да избере своите постъпки в процеса на мислене, но природата не го принуждава да го върши. Човекът е способен да се самоунищожи – и именно така е постъпвал през по-голямата част от историята си.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-v-6940381/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-v-6940381/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-1030-6940374/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-11:/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-1030-6940374/Fri, 11 Sep 2009 07:31:28 +0200 <p>– Вие не познавате други учения за морала освен мистичните и социалните. Учили са ви, че моралът е сбор от правила за поведение, наложени ви по приумица – приумицата на свръхестествена сила или приумицата на обществото – за да служите на Божиите намерения или на благоденствието на съседа си, за да угодите на авторитетите в задгробния свят или поне на някой в съседната къща – но не и за да сте полезни за собствения си живот или удоволствие. Учили са ви, че удоволствието ви се корени в аморалността, че на личните ви интереси най-добре ще послужи злото, а всеки морал трябва да бъде замислян не във ваша подкрепа, а против вас, не за да подпомага живота ви, а за да го източва.<br> – От векове битката за морала се води между онези, които твърдят, че животът ви принадлежи на Бога, и другите, които твърдят, че той принадлежи на съседите ви – между онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на някакви призраци на небето, и онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на некадърните на земята. И никой не дойде да каже, че вашият живот ви принадлежи и че доброто се състои в това да го живеете.<br> – И двете страни са съгласни, че моралът изисква отстъпване от личния интерес и от разума, че етичното и практичното са противоположности, че нравствеността не попада в сферата на разума, а в сферата на вярата и на силата. И двете страни единодушни, че не може да има рационален морал, че за разума няма правилно или погрешно – че за разума няма причина да бъде морален.<br> – За каквото и друго да се бореха, то беше насочено против човешкия разум и всичките ви моралисти го отстояваха задружно. Всичките им интриги и системи бяха предназначени да ограбят и унищожат именно ума на човека. Сега изборът е ваш – дали да загинете или да осъзнаете, че антиразумът означава антиживот.<br> – Умът на човека е единственото му средство за оцеляване. Животът му е даден, но оцеляването – не. Тялото му е дадено, но прехраната – не. Мозъкът му е даден, но съдържанието му – не. За да остане жив, човек трябва да действа, а преди да действа, трябва да знае същността и целта на действията си. Той не може да се сдобие с храна без знания за нея и за начина на получаването й. Той не може да изкопае яма – или да построи циклотрон – без познание за целта си и за средствата, с които да я постигне. За да остане жив, той е длъжен да мисли.<br> – Но да се мисли, е въпрос на избор. Ключът към разбирането на онова, което така безотговорно наричате "човешка природа", публичната тайна, с която живеете, но се боите да я назовете, е фактът, че човекът е същество с волево съзнание. Разумът не работи автоматично; мисленето не е механичен процес; логическите построения не се правят инстинктивно. Функционирането на стомаха, белите дробове и сърцето ви е автоматично, но функциите на мозъка ви – не са. Във всеки миг и при всяка ситуация от живота си вие сте свободни или да мислите или да си спестите тези усилия. Но не сте свободни да избягате от природата си, поради факта, че разумът е вашето средство за оцеляване – така че за вас, тъй като сте човешки същества, въпросът "Да бъдеш или не?" означава всъщност "Да мислиш или не?".<br> – Едно същество с волево съзнание не избира поведението си механично. То има нужда от система от ценности, която да ръководи действията му. "Ценност" е това, към чието придобиване и запазване човек се стреми чрез своите действия, "добродетел" е действието, чрез което се стреми да я придобие и запази. "Ценността" предполага отговор на въпроса: ценно за кого и за какво? "Ценността" предполага критерий, цел и необходимост от действие пред лицето на алтернативата. Там, където няма алтернатива, не е възможно да има ценности.</p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-1030-6940374/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/11/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-1030-6940374/#commentshttp://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/10/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6936380/tag:kalin-manolov.blog.co.uk,2009-09-10:/2009/09/10/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6936380/Thu, 10 Sep 2009 14:43:21 +0200 <p>– Ние стачкуваме срещу саможертвите. Стачкуваме срещу вероюто на незаслужените възнаграждения и на невъзнаградените задължения. Стачкуваме срещу догмата, че да преследваш личното си щастие е лошо. Стачкуваме срещу доктрината, че животът е грях.<br> – Съществува разлика между нашата стачка и всички онези, които са ваша практика от векове: нашата стачка се изразява не в поставяне на искания, а в тяхното удовлетворяване. От гледна точка на вашия морал ние сме зло. Избрахме да не ви вредим повече. От гледна точка на вашата икономика ние сме безполезни. Избрахме да не ви експлоатираме повече. От гледна точка на вашата политика ние сме опасни и трябва да живеем в окови. Избрахме да не ви застрашаваме повече и вече да не носим оковите. Според вашата философия ние сме само една илюзия. Избрахме да не ви заслепяваме повече и да ви оставим свободно да погледнете действителността – действителността, която искахте, светът, какъвто го виждате сега, един свят без своите умове.<br> – Дадохме ви всичко, което поискахте от нас, ние, които винаги сме били даващите, но чак сега го разбрахме. Ние нямаме искания, които да предявим към вас, нямаме условия, за които да се пазарим, нямаме компромиси, до които да си струва да стигнем. Вие нямате какво да ни предложите. Ние не се нуждаем от вас.<br> – Май сега викате: "Не, не това искахме"? Целта ви не била един безмозъчен свят на разрухата? Не сте искали да ви напуснем? Вие, морални канибали, уверен съм, вие винаги сте знаели какво точно искате. Но играта свърши, защото сега и ние го знаем.<br> – През дългите години на бедствия и катастрофи, причинени от вашия морален кодекс, вие не сте спирали да крещите, че кодексът ви е бил погазен и репресиите са наказание за неговото нарушаване, че човечеството е твърде слабо и егоистично, за да пролее толкова кръв, колкото е нужно. Проклинахте човечеството, проклинахте съществуванието, проклинахте тази земя, но никога не се осмелихте да подложите на съмнение своя кодекс. Жертвите ви поемаха цялата вина и продължаваха да се борят, получавайки в отплата за своето мъченичество само проклятията ви – докато вие продължавахте да крещите, че кодексът ви е благороден, но човешката природа не е достатъчно добра, за да се приложи той на практика. И никой не се изправи да запита: „Добра? Но – по какви критерии?”<br> – Искахте да узнаете самоличността на Джон Голт. Аз съм човекът, който пръв зададе този въпрос.<br> – Да, това е епоха на морална криза. Да, вие понасяте наказание за стореното от вас зло. Но сега не човекът е на подсъдимата скамейка и не природата на човека ще трябва да поеме вината. Този път ще съдим вашия морал. Вашият морален кодекс достигна логическия си завършек, задънената улица в края на своя ход. И ако желаете животът ви да продължи, на вас ви трябва не да се върнете към нравствеността – вие никога не сте я познавали – на вас ви трябва да я откриете. </p> <p> <small> <a href="http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/10/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6936380/#comments">Comments</a> </small> </p>http://kalin-manolov.blog.co.uk/2009/09/10/1043-1054-1042-1054-1056-1048-1044-1046-1054-1053-1043-1054-1051-1058-1030-6936380/#comments