Този текст трябваше да излезе днес във в. "Седем". Първо им се стори твърде дълъг, после твърде политически. Публикувам го на блог аси - тиражите ни са сравними...

Недалечното бъдеще. Америка полудява. Икономическият и обществен живот е в колапс по прищявката на хора, които отричат истината и разума. Тези „хора” , които в предишния си велик роман „Изворът” Ранд нарича „хора втора ръка”, а в „Атлас изправи рамене” – „приятели на глобалния прогрес”, не понасят истинските хора, които говорят за принципи и морал („Няма принцип, който да е напълнил нечия чиния”). Тези „хора” отричат правото да бъдеш личност („Каква е стойността на индивида в титаничните колективни достижения на нашата индустриална епоха?”). Тези „хора” смятат бизнесмените за „алчни, угаждащи си, грабливи ловци на долари”. „Романът на века” се нарича „Вълкът си мени козината …”, а рекламен плакат синтезира съдържанието му така: „Проникновено проучване на алчността на бизнесмена. Безстрашно разкриване на човешката поквара”.

Скоро от думи „хората” минават към дела. Започва се от Правилото „Гарван гарвану око не вади” – мярка на „доброволна саморегулация”, според която в райони на страната, обявени за „ограничени”, може да действа само една – най-старата железопътна компания, а новодошлите, които „нечестно са посегнали на нейната територия”, трябва да прекратят дейността си. Следва Законът за равните възможности, според който всеки бизнесмен има право само на един бизнес и е длъжен да продава еднакво количество от продукцията си на всички, които пожелаят. Накрая се стига до Директива 10-289, която „в името на общото благо” закрепостява всички работници и служители на работните им места; забранява на собствениците да напускат, продават и изобщо да правят каквото и да е с предприятията си; самите предприятия се задължават да произвеждат точно толкова продукция, колкото са произвеждали през „нулевата година”; цените, заплатите, дивидентите, печалбите се замразяват – за разлика от данъците…

В този мрачен свят главните герои на романа, индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации и ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато съвременните Атланти – най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, и т.н., загадъчно изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал.

„Атлас изправи рамене” напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на художествената литература. В Съединените щати романът е втори по влияние след Библията. През 2009 г. е сред най-продаваните книги с 300 000 екземпляра само за първите 6 месеца на годината. Откакто Обама е президент, отвъд океана дори се говори за „Айн Ранд революция”. Как една книга постига всичко това?

Естественно – със стила и идеите, които носи. По отношение на стила Айн Ранд, чиито любим писател е Виктор Юго, е първата от завръщащите се романтици в литературата. Според романтизма писателят представя нещата такива, не каквито са в дадения момент, а според Аристотел – „каквито могат и трябва да бъдат”. Що се отнася до идеите, в „Атлас изправи рамене” еврейката от руски произход Алиса Розенбаум, останала в историята като Айн Ранд, за първи път систематизира и публикува, макар и в литературна форма, основните парадигми на философията, която е изградила за четвърт век и на чиято теоретична школа остава главен представител – обективизмът.

По форма обективизмът е:
1. морална защита на капитализма
2. университет
3. политическо движение
4. клуб за социални контакти
5. за някои дори религия, макар че самата Ранд е била убедена атеистка.

Що се отнася до съдържанието му, на 10 октомври 1957 г., на конференцията, организирана от Рандом Хаус по повод публикуването на „Атлас”, Ранд е предизвикана да изложи философията си, докато стои на един крак. Изстрелва:
„Метафизика: Обективната реалност
Епистемология: Разум
Етика: Егоизъм
Политика: Капитализъм”.

Обективизмът е тясно свързан с епистемологията на Аристотел – изхожда от наличието на обективна реалност, съществуваща независимо и извън нашето собствено съзнание или възприятие. Разумът разпознава обективната действителност най-вече чрез механизмите на логиката. Затова в етиката на Ранд главна добродетел е рационалността, т.е. съзнателното приложение на разума за „проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“.

Свободата и неприкосновеноста на живота според Ранд са заложени в човека, правят го способен да бъде личност. Без тях не е възможно да се говори за никакви други добродетели и ценности. Затова обективизмът пледира за рационален егоизъм – разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване неотменимите права на живот, свобода и собственост на всички останали. Това е условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата е да пази тези права и да съди тези, които ги нарушават, т.е. в духа на Лок да действа като „нощен страж на общността“.

Този страж се е самозабравил в „Атлас изправи рамене“. Затова основните двигатели на прогреса – хората на разума, новаторите, отказват да работят за него, зарязват бизнеса си, въпреки че е смисъл на живота им, и обявяват интелектуална стачка (работното заглавие на романа е „Стачката”). Джон Голт, загадъчен „банкер със златно сърце” е техен лидер.
„Кой е Джон Голт?” в „Атлас” е риторичен въпрос, нещо като „Кой знае?” Отговорът на един от героите в романа обаче е красноречив: „Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.

В България Прометей още е прикован на скалата, а лешоядите го кълват на воля – както впрочем в по-голямата част от обединена Европа, където през последните две десетилетия либералните демокрации придобиха чертите на държави на благоденствието с широко разпространени държавни социални програми и целяща да осигури пълна трудова заетост данъчна политика. И тук Ранд е пророк – в „Атлас”, който излиза през 1957 г., годината на основаването на Европейската икономическа общност, Старият континент е описан по следния начин: „Из народните републики в Европа милиони хора бяха поробени… благодарение на цялата останала им сила за живот и на всяка радост, която откриваха в съществуването. …Добродетелите, които правеха живота възможен, и стойностите, които му придаваха смисъл, се превръщаха в средства за неговото унищожение; най-доброто, на което е способен човек, се превръщаше в инструмент на неговата агония”.

Но ако на хората, изпаднали в социална и личностна летаргия, може да им бъде простено, защото не са порочни, а безпомощни, за бездействието на Атлантите, които крепят света на раменете си, няма извинение. Ако допуснат това, което правят, да бъде заклеймено като зло, ако мълчаливо търпят укори и наказания заради добродетелите си, тогава що за „добро” триумфира в света?

Често обвиняват Ранд в черно-бял възглед за света. Но под „черно и бяло” тя разбира добро и зло. Ако едната алтернатива е добро, а другата – зло, нищо не оправдава избора да бъдат смесени. Няма оправдание, когато избираш дори част от нещо, което е зло, ако предварително знаеш това.

Това впрочем е политическият прочит на романа. „Което е морално погрешно, не може да бъде политически вярно”, казва век преди Ранд Уилям Гладстон. Политиците в България, които говорят за морал, т.е., претеднират да са десни, не могат или не искат да разберат, че само в политиката, базирана върху философия, има морал. И това е философията, която пледира за индивидуална свобода и ограничена държава.

Липсата на стройна и общопризната система от ценности, съпроводена с постепенното дискредитиране на всички, заети пряко или косвено с политическа дейност, има очевидни последствия. Дясното в България се сви дотолкова, че напоследък възкресителят му се привижда в пародийни форми.

Къде е Джон Голт?