Предоставям този откъс от книгата "Истинският Че Гевара" на новите ми комунистически приятели. Някои от тях, подобно на котетата в популярния виц за Иванчо и капитализма,може и да прогледнат...

Защо да не прочетем какво пише в пълните свидетелства на боливийските офицери, които присъствали на пленяването на Гевара? Прекрасно знаем отговора на този въпрос. Истината е некрасива.

Боливийските офицери капитан Гари Прадо и полковник Арналдо Сауседо Парада проверили и изброили писмено всички лични вещи на Гевара, след като бил пленен. И двамата са записали, че пистолетът му Walther PPK 9 mm съдържа пълен пълнител. (24)

По важно е следното: Гевара се намирал в дъното на една клисура по време на последната битка. Вместо да отстъпи със стрелба в обратната посока, както направили няколко от хората му, Че се придвижил напред и нагоре към стрелящите боливийски войници, като заповядал на злощастния Уили да го следва. По време на придвижването си Гевара спрял да стреля. Когато видял войниците, той извикал: „Не стреляйте! Аз съм Че, ще ви бъда от полза жив, а не мъртъв!” И излязъл от храстите без никакво оръжие, защото преди това захвърлил напълно заредения си пистолет.

„Ние сме лицето на кубинската революция!” – гръмко обявил пред хората си часове по-рано Гевара. „Ние ще защитаваме това лице до последния човек и до последния куршум!” (25) Но той самият нямал такова намерение.

„Ако искаше да умре, можеше да остане долу и да продължи да стреля” – казва капитан Гари Прадо. „Но той искаше да се спаси”. (26)

Андерсън твърди, че Гевара бил изненадан от „прикрити войници, които изскочили на няколко метра”. Но Андерсън получил тази информация пряко от източниците на Кастро, докато живеел в Хавана.

„Че бил изненадан...не очаквал” – пише Кастанеда.

Тези недоказуеми версии противоречат на свидетелствата на очевидците, присъствали на пленяването на Гевара. „Че се разкри съвсем навреме и така даде възможност на войниците ни да го видят и да спрат да стрелят, като крещеше ‘Не стреляйте! Аз съм Че’. След това пристъпи напред. Беше невъоръжен”– пише полковник Сауседо Парада. (27)

„Че вдигна карабината си от разстояние – казва боливийският генерал Луис Рек Терьн, който командвал Четвърта дивизия. Тогава извика:“ Предавам се! Не ме убивайте! По-ценен съм жив, отколкото мъртъв!” (28)
...ато актьор Гевара се подготвял за новата си роля на пленен мъченик. Твърди се, че бил заловен с прочутата си черна барета, с дупка от куршум в нея. Но всички, които били в Боливия с него, като Дариел Аларкон, казват, че Гевара никога не сложил тази барета. Винаги носел военно кепе. Всички снимки от Боливия потвърждават това. Маркос Браво, офицер, сражавал се срещу Батиста, днес в изгнание, познава много от революционните другари на Че. Той предполага, че Гевара е сложил прочутата черна барета непосредствено преди да го пленят, дори я пробил с куршум, за да придаде драматизъм на събитието и да впечатли боливийските офицери. Може би е очаквал няколко снимки с фотоапарата.

След безкръвното пленяване Гевара се надявал на шумен световен процес със себе си в главната роля. Бертран Ръсел и Жан-Пол Сартр ще направят силни декларации в негова защита, Норман Мейлър и Сюзън Зонтаг ще надигнат глас от Ню Йорк, Джоан Бейс, Country Joe McDonald1 и Wavy Gravy2 ще проведат бдение със свещи в парка на Golden Gate. Рамзи Кларк3 ще си вземе отпуска, като министър на правосъдието на Джонсън и заедно с Уилям Кунстлър4 ще го защитават в съда. И преди всичко студентите по света ще се вдигнат на протести, ще се разбунтуват и в университетите ще избухнат безредици, докато Че не бъде освободен.

Ето какво се случило в действителност:

„Най-после гледах право в очите убиецът на хиляди от моите смели сънародници”, разказва Феликс Родригес. „Влязох в малката класна стая, той беше завързан и лежеше на пода. Ботушите ми бяха до лицето му, точно както неговите са били до лицето на приятеля ми Нестор Пино, пленен при Залива на свинете. Тогава Че погледнал Нестор със студената си подигравателна усмивка и тихо казал: ‘До един ще ви избием’. Сега ролите бяха разменени и аз стоях над Гевара”. (34)

Двамата офицери от ЦРУ, участвали в залавянето на Гевара, Феликс Родригес и Марио Риверон, твърдят, че от Управлението били на едно мнение с Че – настоявали той да остане жив, което, естествено, противоречи на левичарската легенда. Агентите на ЦРУ искали Гевара да не бъде екзекутиран и положили големи усилия за това. „Ако се държиш добре със затворниците, те рано или късно проговарят – казва Риверон, мъртвият затворник няма да проговори”.

Въпреки опитите на Феликс Родригес да разубеди боливийското военно командване, по радиостанцията пристига заповед Гевара да бъде разстрелян. Родригес с неохота предава заповедта на боливийските си колеги. „Бях съветник в тази акция – казва Родригес. Нямах права да давам заповеди. Но оперирах с радиостанцията там и имах ранг на капитан. Получих заповед: Че да бъде екзекутиран”.

Феликс е задължен да предаде заповедта, но продължава опитите да разубеди боливийските офицери. „Феликс, ние работихме заедно, и то много добре” – отговаря твърдо боливийският полковник Зентено. „Много сме ти благодарни за помощта, която ни оказахте ти и хората ти. Но моля те, не ме карай да не изпълнявам пряка заповед от моя главнокомандващ, защото ще ме уволнят”.

Гевара вече не командва отряда си, но партизаните му се сражават яростно при Yuro и причиняват загуби на боливийците. За разлика от галантния си командир, обкръжените партизани се бият мъжки до последния куршум. Така че полковник Зентено спешно трябвало да се придвижи до командния пункт.

„Феликс, трябва да се върна в главната квартира – казал полковникът. Но искам честната ти дума, че Гевара ще бъде екзекутиран до 14 часа днес следобед. Знаем ужасните неща, които Гевара извърши в твоята страна, и със сигурност няма да имаме нищо против, ако ти лично изпълниш екзекуцията”.

Феликс направил последен опит да промени решението на полковника, но накрая видял, че е безполезно: „Да, полковник Зентено, имате думата ми”.

„Всъщност знаех, че ще има заповед за екзекуция малко преди да я получа, защото чух по боливийското радио, че Гевара е бил убит в сражение” – обяснява Родригес. Затова казах на сержант Теран да застреля Че под врата, за да изглежда като рана от битка. Отидох в малкото училище да съобщя на Гевара за решението. ‘Виж, comandante, направих всичко по силите ми, но...’ В този миг Че пребледня, разбра какво го очаква. Помолих го да предам последните му думи, ако има какво да каже.”

„Той ми каза: ‘Да, кажи на Фидел, че въоръженото въстание накрая ще победи’. Но каза това иронично, с тъжна усмивка. Убеден съм, че той най-после, в самия си край осъзна, че Кастро нарочно го захвърли, предаде го. Бях там, лице в лице с един от най-злите си врагове, но не изпитвах омраза в онзи миг...не знам, трудно ми е да обясня”.

„Излязох от училището, и тогава чух изстрелите. Погледнах часовника си – беше 14,10 часа на 9 октомври 1967 г.”

Ернесто „Че” Гевара е мъртъв.

Превод : Огнян Дъскарев

Издателска къща МаК, София, 2007