„Истинският Че Гевара“ е добра книга за лош човек. И той като всички хора не е роден лош – станал е такъв, когато е станал комунист. Какъв точно – ще разберете от книгата, когато я прочетете. Но не го правете вечер – ще ви преследват кошмари.
Книгата е страстно написана, но не е злобна, нито крайна. Авторът Умберто Фонтова просто ни подканя да свикнем с мисълта, че Че е мъртъв. Тайната му надежда е да не сме сред „полезните идиоти” (изразът е на Ленин!), които го обожествяват.

Това е втората критична книга за Гевара през последните четиридесет години. Българският читател се среща с нея веднага след английския и испанския. Удоволствието от срещата е взаимно, както личи от обръщението на Фонтова.

Великият Александър Солженицин каза, че най-ужасната част от живота под комунизма е била „принуждението да живееш една лъжа“.
За щастие хората от Източна Европа могат най-сетне да признаят тези лъжи и в крайна сметка да „заживеят истински“.
За съжаление кубинският народ все още не може да го направи. Започвайки с користната реч на Хрушчов от 1956 г. и завършвайки с разпада на Съветския Съюз през 1989 г., голяма част от света най-накрая призна, че съветския комунизъм е една лъжа.
Лъжата на кубинския комунизъм все още има невероятно влияние върху интелигенцията в цял свят. Споменът за екзалтираният образ на Че Гевара е символ на тази доброволна глупост.

Гевара не беше обикновен „хипар“. Той не беше „чист революционер“, освирепял от корумпираната съветска номенклатура, още по-малко беше „анти-империалист“. Че Гевара беше убеден сталинист, които често се подписваше като „Сталин ІІ“ и който аплодираше съветския империализъм, избил десетки хиляди унгарски борци за свобода през 1956 г. Режимът, който Че Гевара съоснова, всъщност изпрати много повече политически затворници в затвора, отколкото този на Сталин, и екзекутира повече хора през първите три години на своята власт, отколкото Хитлер за шест. Че Гевара беше главният палач на кубинския режим и главен архитект на ранното ликвидиране на политическите затворници.
За мен публикуването на книгата ми в България, чиито граждани заедно с кубинците толкова дълго страдаха под злобното робство на комунизма е голяма чест. Да се надяваме, че е близо денят, в който кубинците ще се радват на свободата си така, както отскоро се радва България.

Благодаря за тази чест
Умберто Фонтова