Идеята за повторно издигане на лидера на СДС за кандидат-президент в двойка със сегашния столичен кмет Бойко Борисов очаквано се възприема със смесени чувства. Противниците й смятат, че бившият главен секретар на МВР не само не може да бъде партньор на СДС, но и политик изобщо, и че ако СДС го легитимира по този начин, за благодарност Борисов ще го погълне.

Чувал съм и съм чел много за криминалното и комунистическо минало на Борисов. Ако обаче е престъпник, защо не е в затвора? И само той ли е за там? Ако е комунист, пазил Живков и Симеон, защо не е с Първанов и БСП? И само той от десните лидери ли е бил комунист?

Десните политически лидери нямат моралното право да задават тези два въпроса по-малко от два месеца преди избори, от които зависи политическото им оцеляване. Нямат право, защото заедно с колегите им отляво превърнаха политиката в неподвластна на морала територия, чужда на личните критерии за добро и зло, валидни при оценяване на човешките действия. В резултат ни научиха да гледаме на тях като на търговци, не като на герои, и когато погледнахме така, ни се разсърдиха. Да се сърдят на себе си. При избори се броят гласове. Когато не стигнат, се подават оставки.

Доста по-голям резон има в твърдението, че Борисов не е политик, и че с него не може да се прави дългосрочна политика. Това обаче е бързо остаряваща информация. Борисов се развива, и то в правилна посока. Кметът просто не иска за поема твърди ангажименти, без да получи твърди гаранции – доколкото може да има ”твърди” неща в политиката. Много е лъган, и продължават да се опитват да го лъжат. Може ли някой да го вини за предпазливостта му? И ако го прави, дали е от принципни съображения, или от страх за собствения пост в партията, парламента, общината? Второто обяснение ми се струва далеч по-вероятно.

Само Стоянов и Борисов имат реален шанс да победят Първанов. При това заедно, а не поотделно. И трябва да обявят това си намерение до, или още по-добре – на самия 6 септември. Какъв по-символичен ден за целта от Денят на съединението, особено за кандидат, роден в Пловдив?

Обратното на Съединението в случая няма да бъде добре познатото разединение. Обратното ще бъде унищожение. Спечели ли отново Първанов, съществуването на всички десни партии, или поне влизането им в следващия парламент ще се превърне в илюзия. И отговорността за това ще понесат „пуристите”, възпротивили се на „неестествения” съюз.

За щастие лидерът на СДС Петър Стоянов не е сред тях. Той със сигурност е помислил не само за президентските избори, но и за това, което тези дни Филип Димитров нарече „нова дясна архитектура”. Помислил е за новото СДС.

Повече е от ясно е, че СДС не може да остане повече в този си вид. Петър Стоянов бе избран за негов лидер именно защото обеща да го промени. Трансформацията минава през спечелването на президентските избори. Следва избор на нов лидер на СДС и градеж на нова партия. Или още по-добре – същото в обратен ред.

Защо този път изборът на нов лидер на СДС след като Стоянов бъде избран за президент, не се обвърже с процесите в другите десни партии? Там също ще има смяна на визиите, а дай Боже, и на поколенията. Щом процесите така или иначе ще съвпаднат по време, защо да не съвпаднат и по посока? Защо не се концентрират в създаването на „голяма, усмихната и истински дясна партия”, която първо се конструира, а после избира своя водач? Веднага след победата на президентските избори може да се създаде основана на общи ценности дясна коалиция с конфедеративен характер, която до следващите парламентарни избори сама да реши дали да прераства в единна партия и под чие ръководство.

Този вариант на фона на всичко случило се вдясно досега ми се струва оптимален. Още повече, че се доближава до корените на оригиналния СДС, от който всички сегашни десни партии излязоха, и може да използва постиженията, без да повтаря грешките му.

Политическият характер на новата голяма дясна коалиция обаче, за разлика от формата й, не подлежи на коментар. България има належаща нужда от движение надясно – към утвърждаване на частната собственост и свободната инициатива, свобода и върховенство на закона, децентрализация на властта, прозрачно управление. На подобно описание отговаря единствено капитализма – общество, основано на права на собственост, пазари и власт на закона. Носител на идеите на капитализма са либералните партии. В България няма капитализъм, защото няма либерална партия. И обратно.

Създаването на либерална партия в България е едновременно психологическа необходимост и обществена потребност. Именно СДС и партиите, произлезли от него, са длъжни да я задоволят, защото липсата на истинска либерална партия до момента се дължи и на твърде дългото съществуване на съюза като единствена комунистическа алтернатива. Право на участие в новия мащабен политически проект трябва да получат всички, помогнали на Стоянов и Борисов да спечелят президентските избори. Включително ГЕРБ а може би дори дясната част от НДСВ.

Но този градеж не може да започне без победа на Стоянов и Борисов над Първанов, за която всички работят.

Подробностите ще се уточняват след това.