На 10 октомври 2009 – денят, в който през 1957 г. в Съединените щати излиза първото издание на „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд, в книжарница „Хеликон” се състоя премиерата на първата част на българското издание на книгата. То е дело на Издателска къща „МаК” и Издателство „Изток-Запад” и за по-малко от две седмици за четвърто място по продажби в класацията на „Хеликон” за художествена литература.

На премиерата в столичния Гранд хотел „България” присъстваха повече от 120 души - почитатели на идеите и творчеството на Айн Ранд, наричана „поетеса на капитализма”.Книгата бе представена от издателя Калин Манолов, преводача на книгата Петьо Ангелов, редакторката Искра Ангелова и икономиста Лъчезар Богданов.

В уводните си думи Калин Манолов определи издаването на романа като културното събитие на годината в България, и препоръча борбата за индивидуална свобода да се трансформира в морална защита на капитализма.

Петьо Ангелов сподели колко трудно се превежда такъв обемен (около 1600 стр.) философско-психологически текст. Редакторката Искра Ангелова избори пет причини да се харесва „Атлас” и Айн Ранд, и прочете откъс от кулминацията на романа - речта на Джон Голт, в която Ранд излага основните парадигми на своята философия – обективизма. Лъчезар Богданов направи паралел между сюжета на „Атлас”, който описва един въображаем свят на победилия социализъм, със ситуацията в България и света след началото на финансовата криза.

На премиерата бе обявено създаването на Айн Ранд общество-България, което ще работи за по-доброто разбиране и по-широкото разпространение на идеите на Айн Ранд в България.

По молба на пастир Христо Куличев публикувам този негов текст на блога си. Мисля,че в него той поставя проблеми, дори по-важни от бъдещите тенденциозни промени в Закона за вероизповеданията.

Доколко едни управници са загрижени за народа показва тяхното отношение към вярата в Бога.
Доколко тяхното отношение към вярата в Бога е правилно се вижда от това какви хора се занимават със създаването на закон, който определя отношението на управниците към вярващите и отношенията на вярващите помежду си.

Когато комунистите дойдоха на власт след 9 септември 1944 година те показаха своето безмилостно и безчовечно отношение към вярващите. Узакониха го със своя закон за вероизповеданията и ги лишиха от всички права и свободи. В резултатът от дългогодишното комунистическо управление, което системно убиваше духовно българския народ, днес този народ живее без вяра, без морал и без никакви перспективи за своето бъдеще.

Виждайки безизходицата за себе си и за своето управление, управляващите направиха така наречената „промяна” преди двадесет години. Тази тяхна „промяна” донесе и създадената от тях своеобразна „демокрация”. Тази „демокрация” даде възможност на старите управници, на техните деца и внуци да разграбват безогледно българската държава и да разрушават безмилостно нейната природа. Никой на никого не търсеше сметка. Нали в нашата страна има „промяна” и цари „свобода и демокрация”.

Същите тези управници се опитаха да променят и комунистическия закон за вероизповеданията. Създадоха нов закон, който постави в неравнопоставено положение вярващите хора в страната ни. Имаше не малко протести и критики към този нов закон както в страната, така и вън от нея. Но това не стресна нашиете управници. Тези, които са свикнали да управляват с диктатура много мъчно се разделят с нея. Бързо намират начин да я променят, но не да я отменят. Но много скоро станаха очевидни недостатъците на тоя бързо скалъпен и вече остарял нов закон. Така се стигна до предложение за нов закон за вероизповеданията, който новото правителство иска да внесе в парламента.

Каква е обстановката около това ново предложение?

Първото нещо, върху което трябва да се замислим е доколко тези хора, които внасят и подкрепят новия закон за вероизповеданията са свързани с църквата и с вярата в Бога. Може някои от тях да представят своето кръщелно свидетелство или документ за принадлежност към някое вероизповедание, но има ли в сърцето му зрънце от вяра? Посещава ли църковните слежби? Има ли в поведението му честност, справедливост и християнски морал? Такива хора трябва да се занимават със закон, който ще регулира отношенията между хората, имащи различно вероизповедание и отношенията между вероизповеданията и държавата. Но сурови, безчувствени и безверни юристи не трябва да се занимават с такъв закон. Един закон може да е логичен, но да не е справедлив. Дори и когато се смята, че законът е справедлив, той може да не е добър. Важно е на каква основа се изгражда тази справедливост. По време на комунистическото управление най-много се говореше за справедливост и най много хора се онеправдаха. И всичко това ставаше напълно законно.

Второто нещо, което прави впечатление на всеки буден и съзнателен гражданин е факта кои хора се занимават с този закон. Вносител е народният представител Цвета Георгиева от партия „Атака”. Това е партия, която е доказала липсата на търпимост, не скрива своя кариеризъм и безпринципност. Но каква е реакцията на партията „ГЕРБ”, която претендира да бъде „европейска” партия? Министърът Божидар Димитров, който е от тази „европейска” партия отговаря за вероизповеданията и подкрепя предложения нов закон. А той е от прословутата Държавна сигурност. Тази Държавна сигурност, която е добре известна със своите беззакония, престъпления, гонения на тези, които изповядваха своята вяра в Бога, която преследваше всички самостоятелно мислещи хора. Сега този човек, вероятно с други свои колеги, ще вземе дейно участие в изработването и приемането на новия закон за вероизповеданията. Добре знаем какъв нов „демократичен” закон могат да създадат хора от Държавна сигурност? Може би те разчитат, че младото поколение не знае това?... Тук ще се намеси и авторът на сега действащият закон за вероизповеданията Борислав Цеков. Тогава той прояви характерните за младостта самонадеяност и липса на възпитание. Всеки човек се променя за по-добро или за по-лошо.

Третото нещо, което ще накара всеки разумен човек да не е безразличен към неразумните предложения в този нов закон е условието, при което едно вероизповедание може да бъде регистрирано. Изненадващото условие е, че вероизповеданието трябва да наброява пет хиляди члена и да разполага със свой храм. За да стане по разбрано това неразумно условие, ще си послужим с примера за раждането на един бъдещ гражданин на нашата страна. Преди да излезе от утробата на своята майка той трябва да декларира, че има осигурено място за живеене, осигурена издръжка. Едва тогава това отроче може да излезе на бял свят и да се регистрира като пълноправен гражданин в нашата „демократична” Република. Дали при едно такова законодателство на нашето ново правителство няма да има вече изоставени деца? Нека да оставим на спокойствие тези невинни създания. Те ще продължават да се раждат независимо колко са умни нашите управници. Нека се върнем към условието за регистриране на едно вероизповедание. Нелегално ли то трябва да развива своята дейност, за да има пет хиляди члена? Съгласно нашето законодателство едно изповедание не може да придобие собственост АКО то не е регистрирано. Тогава!.. В какъв омагьосан кръг ще ни завъртят нашите управници?
Дано нашите управници разберат, че както няма да спре раждането на деца, независимо в какви условия ще се роди това дете, така няма да спре създаването на групи и групички, на църкви и църквички независимо от условията, които ще се поставят за тяхната регистрация и в какъв калъп искат да ги вместят.

По този начин нашите управници за сетен път ще покажат своето отрицателно отношение към вярващите в нашата страна. Ще докажат, че „демокрацията”, която те създават потвърждава че гонението на вярващите продължава чрез напълно „законни” форми.

Факт е, че една фондация, създадена от двама или трима души се регистрира много лесно и се ползва с много повече привилегии в своята дейност от едно вероизповедание, което е доказало своя принос към нашето общество.

Факт е, че гей клубовете в нашата страна и провеждането на гей парадите се ползват с по-голяма закрила в нашето общество от тези, които искат да живеят като нормални хора и да имат свое нормално семейство.

Не показва ли това, че ценностната система в нашето общество е напълно объркана, а общественици, правителство, парламент престъпно нехаят?

Докато народ и управляващи не разберем, че всички проблеми, които ние имаме, били те финансови, социални, икономически, политически, етнически, морални, са преди всичко духовни проблеми, ние не можем да намерим тяхното правилно решение. То ни е дадено в Божия закон. Само тогава, когато ние се съобразим с него ще се създават закони, които ще ни помогнат да излезем от блатото, в което сме затънали и тръгнем по добрия път към напредък и успех.

Този текст трябваше да излезе днес във в. "Седем". Първо им се стори твърде дълъг, после твърде политически. Публикувам го на блог аси - тиражите ни са сравними...

Недалечното бъдеще. Америка полудява. Икономическият и обществен живот е в колапс по прищявката на хора, които отричат истината и разума. Тези „хора” , които в предишния си велик роман „Изворът” Ранд нарича „хора втора ръка”, а в „Атлас изправи рамене” – „приятели на глобалния прогрес”, не понасят истинските хора, които говорят за принципи и морал („Няма принцип, който да е напълнил нечия чиния”). Тези „хора” отричат правото да бъдеш личност („Каква е стойността на индивида в титаничните колективни достижения на нашата индустриална епоха?”). Тези „хора” смятат бизнесмените за „алчни, угаждащи си, грабливи ловци на долари”. „Романът на века” се нарича „Вълкът си мени козината …”, а рекламен плакат синтезира съдържанието му така: „Проникновено проучване на алчността на бизнесмена. Безстрашно разкриване на човешката поквара”.

Скоро от думи „хората” минават към дела. Започва се от Правилото „Гарван гарвану око не вади” – мярка на „доброволна саморегулация”, според която в райони на страната, обявени за „ограничени”, може да действа само една – най-старата железопътна компания, а новодошлите, които „нечестно са посегнали на нейната територия”, трябва да прекратят дейността си. Следва Законът за равните възможности, според който всеки бизнесмен има право само на един бизнес и е длъжен да продава еднакво количество от продукцията си на всички, които пожелаят. Накрая се стига до Директива 10-289, която „в името на общото благо” закрепостява всички работници и служители на работните им места; забранява на собствениците да напускат, продават и изобщо да правят каквото и да е с предприятията си; самите предприятия се задължават да произвеждат точно толкова продукция, колкото са произвеждали през „нулевата година”; цените, заплатите, дивидентите, печалбите се замразяват – за разлика от данъците…

В този мрачен свят главните герои на романа, индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации и ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато съвременните Атланти – най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, и т.н., загадъчно изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал.

„Атлас изправи рамене” напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на художествената литература. В Съединените щати романът е втори по влияние след Библията. През 2009 г. е сред най-продаваните книги с 300 000 екземпляра само за първите 6 месеца на годината. Откакто Обама е президент, отвъд океана дори се говори за „Айн Ранд революция”. Как една книга постига всичко това?

Естественно – със стила и идеите, които носи. По отношение на стила Айн Ранд, чиито любим писател е Виктор Юго, е първата от завръщащите се романтици в литературата. Според романтизма писателят представя нещата такива, не каквито са в дадения момент, а според Аристотел – „каквито могат и трябва да бъдат”. Що се отнася до идеите, в „Атлас изправи рамене” еврейката от руски произход Алиса Розенбаум, останала в историята като Айн Ранд, за първи път систематизира и публикува, макар и в литературна форма, основните парадигми на философията, която е изградила за четвърт век и на чиято теоретична школа остава главен представител – обективизмът.

По форма обективизмът е:
1. морална защита на капитализма
2. университет
3. политическо движение
4. клуб за социални контакти
5. за някои дори религия, макар че самата Ранд е била убедена атеистка.

Що се отнася до съдържанието му, на 10 октомври 1957 г., на конференцията, организирана от Рандом Хаус по повод публикуването на „Атлас”, Ранд е предизвикана да изложи философията си, докато стои на един крак. Изстрелва:
„Метафизика: Обективната реалност
Епистемология: Разум
Етика: Егоизъм
Политика: Капитализъм”.

Обективизмът е тясно свързан с епистемологията на Аристотел – изхожда от наличието на обективна реалност, съществуваща независимо и извън нашето собствено съзнание или възприятие. Разумът разпознава обективната действителност най-вече чрез механизмите на логиката. Затова в етиката на Ранд главна добродетел е рационалността, т.е. съзнателното приложение на разума за „проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“.

Свободата и неприкосновеноста на живота според Ранд са заложени в човека, правят го способен да бъде личност. Без тях не е възможно да се говори за никакви други добродетели и ценности. Затова обективизмът пледира за рационален егоизъм – разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване неотменимите права на живот, свобода и собственост на всички останали. Това е условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата е да пази тези права и да съди тези, които ги нарушават, т.е. в духа на Лок да действа като „нощен страж на общността“.

Този страж се е самозабравил в „Атлас изправи рамене“. Затова основните двигатели на прогреса – хората на разума, новаторите, отказват да работят за него, зарязват бизнеса си, въпреки че е смисъл на живота им, и обявяват интелектуална стачка (работното заглавие на романа е „Стачката”). Джон Голт, загадъчен „банкер със златно сърце” е техен лидер.
„Кой е Джон Голт?” в „Атлас” е риторичен въпрос, нещо като „Кой знае?” Отговорът на един от героите в романа обаче е красноречив: „Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.

В България Прометей още е прикован на скалата, а лешоядите го кълват на воля – както впрочем в по-голямата част от обединена Европа, където през последните две десетилетия либералните демокрации придобиха чертите на държави на благоденствието с широко разпространени държавни социални програми и целяща да осигури пълна трудова заетост данъчна политика. И тук Ранд е пророк – в „Атлас”, който излиза през 1957 г., годината на основаването на Европейската икономическа общност, Старият континент е описан по следния начин: „Из народните републики в Европа милиони хора бяха поробени… благодарение на цялата останала им сила за живот и на всяка радост, която откриваха в съществуването. …Добродетелите, които правеха живота възможен, и стойностите, които му придаваха смисъл, се превръщаха в средства за неговото унищожение; най-доброто, на което е способен човек, се превръщаше в инструмент на неговата агония”.

Но ако на хората, изпаднали в социална и личностна летаргия, може да им бъде простено, защото не са порочни, а безпомощни, за бездействието на Атлантите, които крепят света на раменете си, няма извинение. Ако допуснат това, което правят, да бъде заклеймено като зло, ако мълчаливо търпят укори и наказания заради добродетелите си, тогава що за „добро” триумфира в света?

Често обвиняват Ранд в черно-бял възглед за света. Но под „черно и бяло” тя разбира добро и зло. Ако едната алтернатива е добро, а другата – зло, нищо не оправдава избора да бъдат смесени. Няма оправдание, когато избираш дори част от нещо, което е зло, ако предварително знаеш това.

Това впрочем е политическият прочит на романа. „Което е морално погрешно, не може да бъде политически вярно”, казва век преди Ранд Уилям Гладстон. Политиците в България, които говорят за морал, т.е., претеднират да са десни, не могат или не искат да разберат, че само в политиката, базирана върху философия, има морал. И това е философията, която пледира за индивидуална свобода и ограничена държава.

Липсата на стройна и общопризната система от ценности, съпроводена с постепенното дискредитиране на всички, заети пряко или косвено с политическа дейност, има очевидни последствия. Дясното в България се сви дотолкова, че напоследък възкресителят му се привижда в пародийни форми.

Къде е Джон Голт?

От днес, 28 септември 2009,първата част на опус-магнума на Айн Ранд "Атлас изправи рамене" е на пазара.

Ето и покана към всички за премиерата на 10 октомври 2009 - денят, в който в САЩ през 1957 излиза първото издание на "Атлас". Елате и доведете и приятели!

– Когато един дивак, който не се е научил да говори, заяви, че съществуващото трябва да се доказва, той иска от вас да го докажете посредством несъществуващото; когато заявява, че вашето съзнание трябва да се докаже, той иска да го докажете посредством отсъствието на съзнание; той иска от вас да прекрачите в пустотата извън битието и съзнанието за да му представите доказателство и за двете; иска да се превърнете в нула, за да придобиете знание какво е нулата.
– Когато той заявява, че една аксиома е въпрос на случаен избор, а той не е избрал да приеме аксиомата за собственото си съществуване, то той пропуска факта, че всъщност я е приел чрез самото произнасяне на това изречение, че единственият му начин да я отхвърли е като замълчи, не тълкува никакви теории и умре.
– Аксиомата е твърдение, което определя основата на знанието и на всяко следващо твърдение, имащо отношение към това знание, твърдение, което неизбежно се съдържа във всички други, независимо дали конкретният оратор желае да го признае или не. Аксиомата е положение, което побеждава опонентите си с факта, че след като не могат да направят какъвто и да е опит да го опровергаят, те са принудени да го приемат и използват. Нека пещерният човек, който не желае да признае аксиомата за идентичността, се опита да представи теорията си, без да използва понятието „идентичност” или което и да е производно на него понятие; нека човекоподобното, което не желае да признае съществуването на съществителните, се опита да измисли език без съществителни, прилагателни или глаголи; нека знахарят, който не желае да признае валидността на сетивните възприятия, се опита да го докаже, без да използва данните, получени чрез сетивни възприятия; нека психоаналитикът, който не желае да приеме аргументите на логиката, се опита да го докаже, без да използва логически аргументи; нека пигмеят, който обявява, че небостъргач, по-висок от петдесет етажа, не се нуждае от основи, да издърпа основите изпод своето жилище, не изпод вашето; нека канибалът, който ръмжи, че свободата на човешкия ум е нужна, за да се създаде индустриална цивилизация, но не и за да се поддържа, да получи стрели и меча кожа вместо професура по икономика.
– Мислите ли, че те ви връщат към Тъмните векове? Те ви теглят назад към толкова тъмни векове, каквито историята не познава. Тяхната цел не е епохата преди науката, а епохата преди езика. Тяхната цел е да ви лишат от понятието, от което зависят ума, живот и културата на човечеството: понятието за обективната действителност. Изяснете си развитието на човешкото съзнание и ще разберете целта на техните убеждения.
– Дивакът е същество, което не е схванало, че „А” е „А” и че действителността е реална. Неговият разум е замрял на нивото на пеленаче, в състоянието, когато съзнанието натрупва своите първоначални сетивни възприятия, но още не се е научило да разпознава конкретните обекти като цяло. Само за бебенцето светът изглежда като някакво мъгляво движение, но без очертанията на предметите, които се движат – неговият разум се ражда в деня, когато то узнае, че непрестанно пробляскващите около него шарки са неговата майка, а вихрушката зад нея е перде, че двете са конкретни самостоятелни обекти и никой не може да се превърне в другия, че те са такива, каквито са, че те съществуват. Денят, в който детето проумее, че вещите нямат воля, но то я притежава, е денят на неговото раждане като човешко същество. Денят, в който разбере, че отразеният в огледалото образ не е илюзия, а е реален, но образът не е то самото; че миражът, който вижда в пустинята, не е илюзия, че въздухът и светлинните лъчи, които го предизвикват, са реални, но това не е град, а е отразен образ на град; денят, в който проумее, че не е пасивен получател на възприятията от всеки един момент, че сетивата му не го снабдяват автоматично с откъслечни знания, независими от контекста, а само му предоставят материал за знания, който неговият ум трябва да се научи да осмисля; денят, в който проумее, че неговите сетива не могат да го заблудят, че физическите обекти не могат да действат без причина, че неговите сетивни органи имат физическа основа, но нямат самостоятелна воля, нямат силата да изобретяват или да изопачават, че получаваните от тях показания са абсолютни, но умът му трябва да се научи да ги разбира, неговият ум трябва да открива природата, причините и пълния контекст на сетивния материал, неговият ум трябва да идентифицира нещата, който то възприема – това е денят, в който то се ражда като мислител и учен.
– Ние сме хората, стигали до този ден; вие сте хората, избрали половинчатия изход; дивакът никога няма да достигне до него.

– Вие, които като диваци изскачате от джунглата на своите чувства насред Пето Авеню в нашия Ню Йорк и обявявате, че искате за запазите електрическото осветление, но да разрушите електроцентралите – вие използвате нашето богатство, за да ни унищожавате, използвате нашите ценности, за да ни осъждате, използвате нашия език, за да отричате разума.
– Точно както вашите мистици на духа са измислили своя небесен рай по подобие на нашата земя, пропускайки да вземат предвид нашето съществувание, и са ви обещавали награди, по чудодеен начин създадени от не-материя, така модерните мистици на плътта, пропуснали нашето съществуване, ви обещават рай, където материята по своя собствена безпричинна воля сама приема формата на всевъзможните награди, желани от вашия не-разум.
– Мистиците на духа са съществували в продължение на векове чрез упражняване на охранителен рекет – правят живота на земята непоносим и след това ви карат да плащате за утеха и успокоение, забраняват всички добродетели, необходими за самото съществуване, а после яхват вашето чувство за виновност, обявяват творчеството и радостта за грехове, а след това шантажират грешниците. Ние, хората на ума, сме безимените жертви на тяхното верую, ние, които бяхме готови да нарушим моралния им кодекс и да носим проклятието за греховете на разума; ние, които мислехме и действахме, докато те желаеха и се молеха; ние, които бяхме нравствени изгнаници, ние, които бяхме контрабандисти на живот, когато животът се смяташе за престъпление, а в същото време те се наслаждаваха на моралния триумф на достойнството да са издигнати над материалната алчност и в безкористна благотворителност да разпределят материални блага, произведени от някой, чието име са зачертали.
– Сега ние сме в окови и ни бива заповядвано да произвеждаме от диваци, които не ни удостояват дори със самоличност на грешници; диваци, които заявяват, че ние не съществуваме, а после заплашват да ни лишат от живота, който не притежаваме, ако не успеем да ги снабдим със стоките, които не произвеждаме. Сега от нас се очаква да продължим да управляваме железници и да знаем с точност до минута кога ще пристигне влак, пресякъл целия континент; от нас се очаква да продължим да управляваме стоманолеярни и да знаем молекулярния състав на всяка капчица метал във въжетата на вашите мостове и в корпусите на самолетите, които ви издигат във въздуха, докато в същото време кликата на вашите гротескни, нищожни мистици на плътта спори над остатъците от нашия свят, спори с помощта на нечленоразделните звуци на някакъв не-език, че не съществуват нито принципи, нито абсолюти, нито знание, нито разум.
– Падайки под нивото на дивака, който вярва, че магическите думи, произнесени от него, имат властта да променят реалността, те вярват, че реалността може да бъде променена от думи, които те не произнасят – и тяхното магическо оръжие е премълчаването, самозалъгването, че отказът им да назоват идентичността на нещо е някаква вудо-сила, която не му позволява да съществува.
– Така както живеят телесно за сметка на ограбено богатство, по подобен начин живеят интелектуално за сметка на присвоени идеи, обявявайки, че честността се заключава в това да отказваш да знаеш, че някой краде. Така както използват следствията, въпреки че отричат причините, така използват и нашите идеи, въпреки че отричат източника им и самия факт на съществуването на идеите, от които се ползват. Така както се стремят не да разработят индустриални планове, а да встъпят във владение на такива планове, по подобен начин се стремят не да мислят, а да придобият власт над човешкото мислене.
– Така както провъзгласяват, че за да се управлява завод е нужно единствено умението да се завърти манивелата на машините, а премълчават въпроса кой е създал завода, по подобен начин обявяват, че няма реално съществуващи обекти, че не съществува нищо освен движение, а премълчават, че движението предполага нещото, което се движи, че без понятието „обект”, няма как да съществува понятието „движение". Така както обявяват правото си да консумират незаслуженото, премълчавайки въпроса кой трябва да го произведе, по подобен начин заявяват, че няма закон за идентичността, че не съществува нищо освен промяната, премълчавайки факта, че „промяна” предполага понятия за това какво се променя, от какво и в какво, че без закона за идентичността понятието "промяна" е невъзможно. Така както ограбват индустриалеца, отричайки при това неговата ценност, така се стремят да заграбят властта над цялото битие, отричайки при това, че самото то съществува.
– "Ние знаем, че нищо не знаем" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че със самото твърдение демонстрират знание; "Няма абсолюти" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че са произнесли абсолют; "Вие не можете да докажете, че съществувате или че осъзнавате" – лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че доказателството предполага съществуване, съзнание и сложна верига от знания: съществуването на нещо, което да се знае, на съзнание, способно да го знае, и на познание, което учи как да се прави разлика между понятията "доказано" и "недоказано".

– Всеки път, когато сте извършвали зло, отказвайки да мислите и да виждате, освобождавайки от абсолюта на реалността някакво свое дребно желание, всеки път, когато сте предпочели да кажете: „Няма да изправям пред съда на разума си откраднатите от мен курабийки, нито пък факта за съществуването на Бог, нека имам една безразсъдна прищявка, а за всичко останало ще бъда разумен човек.” – това е било деянието, с което сте погубвали съзнанието си, с което сте покварявали разума си. Тогава вашето създание се превръща в подставен съдебен заседател, приемащ заповеди от подмолен престъпен свят, чиято присъда изкривява доказателствата така, че да не противоречат на абсолюта, до който не смеят и да се докоснат – и резултатът е една цензурирана реалност, една разбита на парчета действителност, където късчетата, които се избрали да забелязвате, се носят из бездните на тези, които не искате да видите, удържани единствено от онзи балсамиращ флуид на ума – свободните от мисъл емоции.
– Връзките, от които се стремите да се освободите, са причинно-следствените връзки. Врагът, когото се борите да победите, е законът за причината и следствието: той не ви позволява никакви чудеса. Законът за причината и следствието е законът за идентичността, приложен към действията. Всички действия се причиняват от съществуващи единици. Природата на действията се причинява и определя от природата на съществуващите единици, които ги извършват; нищо не може да действа в противоречие със своята природа. Действие, непредизвикано от единица, би било предизвикано от нула, което би означавало нулата, т.е. нищото да управлява нещото, не-единицата да управлява единицата – именно това е вселената, която обитават желанията на учителите ви, причината за тяхната доктрината на безпричинните действия, основанието за бунта им против разума, целта на морала им, на политиката им, на икономиката им; идеалът, към който се стремят: господството на нулата.
– Законът за идентичността не ви позволява едновременно да запазите и да изядете тортата. Законът за причината и следствието не ви позволява да изядете сладкиша, преди да го имате. Ако обаче задушите тези два закона в празнините на разума си, ако се престорите пред себе си и пред другите, че не ги разбирате – тогава може да последва опит да обявите правото си днес да изядете своя сладкиш, а утре – моя, можете да проповядвате, че начинът да имате сладкиш е първо да го изядете и после да го изпечете, че начинът да го приготвите е като започнете с консумирането, че всички желаещи имат равно право над всичко, той като нищо не е причинено от нещо. Понятието "безпричинно" в материалната сфера е съотносително с понятието "незаслужено" в духовната сфера.
– Всеки път, когато въставате против причинно-следствената връзка, вие сте водени от желанието да извършите измама – не да избягате от нея, а по-лошо – да я обърнете наопаки. Вие искате незаслужена любов, сякаш любовта – следствието, може да ви даде лична стойност – причината; искате незаслужено възхищение, сякаш възхищението – следствието, може да ви даде достойнство – причината; искате незаслужено богатство, сякаш богатството – следствието, може да ви даде способности – причината; умолявате за милост, милост, а не справедливост, сякаш незаслужената прошка може да премахне причината за вашата молба. А за да можете да си позволите тези грозни, малки фалшификации, вие подкрепяте доктрината на своите учители, докато те с пяна на устата прокламират, че харченето – следствието, създава богатството – причината; че машините – следствието, създават интелигентността – причината; че сексуалните ви желания – следствието, създават философските ви ценности – причината.
– Кой плаща за тази оргия? Кой причинява безпричинното? Кои се жертвите, осъдени да останат в неизвестност и да загинат в мълчание за да не бъде смущавана преструвката ви, че те не съществуват? Това сме ние – хората на ума.
– Ние сме причината за всички ценностите, до които вие се домогвате, ние сме заетите с мисленето – процеса, който установява идентичността и открива причинно-следствените връзки. Ние ви научихме да знаете, да говорите, да произвеждате, да обичате. Чуйте ме вие, които отричате разума: ако не бяхме ние да го съхраним, нямаше да можете да изпълнявате желанията си, нито дори да си ги измисляте. Нямаше да можете да пожелаете дрехите, които не са ушити, автомобилите, които не са изобретени, парите, които не са създадени, за покупка на стоки, които не съществуват, възхищението, което не е преживяно от хора, които не са постигнали нищо, любовта, която принадлежи и е присъща единствено на онези, които са съхранили способността си за мислят, да избират, да ценят.

– Каква е природата на този по-висш свят, в жертва на който пренасят съществуващия свят? Мистиците на духа проклинат материята, фанатиците на плътта проклинат изгодата. Първите искат човек да извлича полза като отрича земното, вторите искат човек да наследява земята, като се отрича от всички блага. Техните нематериални, нетърсещи изгода светове са царство, в което текат реки от мляко и кафе, където виното блика от скалите по тяхна команда, където пастите падат от небето стига само някой да си отвори устата. В този материален, преследващ печалбата свят за прокарването на железопътна линия, която да ги превози дори на километър, е нужна огромна инвестиция от добродетели – интелигентност, почтеност, енергия и умения; в техния, нематериален, нетърсещ изгода свят те пътуват от планета на планета за сметка на едното желание. Ако някоя почтена личност ги запита "Как?" – те с праведен гняв отвръщат, че с понятието "как" боравят вулгарните реалисти; понятието на висшия дух е "някак си". В този свят, ограничен от материята и изгодата, възнагражденията се придобиват чрез мисленето; в света, освободен от тези ограничения, възнагражденията се придобиват чрез желаенето.
– И в това именно се заключава цялата им жалка тайна. Тайната на всичките им екзотични философии, всичките им диалектики и мистики, на уклончивите им възгледи и резките им думи, тайната, заради която те рушат цивилизацията, езика, индустриите, съсипват живота на хората, тайната, заради която сами си избождат очите и сами си пробиват тъпанчетата, потискат сетивата си, затъмняват умовете си, и целта, заради която анулират абсолютите на разума, логиката, материята, съществуванието и реалността, е да издигнат върху тази неустойчива мъглявина един-единствен свещен абсолют: собственото си Желание.
– Ограничението, което се стремят да избегнат, е законът за идентичността. Свободата, която търсят, е свободата от факта, че „А” ще си остане „А” независимо от сълзите и гневните им изблици; че реката няма да донесе мляко независимо от техния глад, че водата няма да потече нагоре по склона независимо какви удобства би могло да донесе това, а ако искат да я отведат до покрива на небостъргач, ще трябва да го направят чрез мисъл и труд – чрез процес, в който естеството на сантиметър водопровод има много по-голямо значение от техните чувства; че техните чувства са така безсилни да променят движението дори на една прашинка в космоса, както не могат да променят същността на нито едно извършено от тях действие.
– Тези, които твърдят, че човек не може да възприема реалността, неизкривена от неговите сетива, имат предвид, че те не желаят да опознаят реалността, неизкривена от техните чувства. "Нещата такива, каквито са" са нещата, възприети от вашия ум; отделете ги от разума и те се превръщат в "нещата такива, каквито сте пожелали да ги възприемете".
– Няма честен бунт против разума; и ако приемете дори частица от тяхното кредо, вашият мотив е да се докопате до нещо, което вашият разум не ви позволява дори да опитвате. Свободата, която търсите, е освобождаването от факта, че ако сте се сдобили с богатството си по нечестен път, вие сте мошеник, независимо колко давате за благотворителност и колко на брой молитви изреждате; че ако спите с уличници, вие не сте достоен съпруг, независимо колко трескаво изпитвате любов към жена си на следващата сутрин; че вие сте единен организъм, а не поредица от случайни парчета, разпилени из една вселена, където няма за какво да се хванете и нищо не ви обвързва с нищо; вселена от кошмарен детски сън, където нещата шеметно се превръщат едно в друго, където мерзавецът и героят са взаимозаменяеми роли, а встъпването в тях става по произволно желание; че вие сте човек, че вие сте същност, че вие сте.
– Колкото и разпалено да настоявате, че целта на мистичните ви желания е по-висша форма на живот, бунтът против идентичността е желание за не-съществуване. Нежеланието да бъдеш нещо е желание да не бъдеш.
– Вашите учители – мистиците от двете школи, са обърнали наопаки причинната връзка в своето съзнание, и по този начин се мъчат да я обърнат и в действителността. За причина те приемат своите чувства, а своят разум – за пасивно следствие. Те превръщат емоциите си в свой инструмент за опознаване на реалността. Незаменимо първостепенно значение те отдават само на своите желания, като на факт, потискащ всички останали факти. Честният човек не изпитва желание преди да е определил обекта на своето желание. Той казва "Съществува, следователно – аз го искам." Те казват "Искам, следователно – то съществува" .
– Те искат да надхитрят аксиомата за битието и съзнанието, те искат съзнанието им да бъде инструмент не за познание, а за сътворяване на съществуващото и съществуващото да бъде не обект, а субект на тяхното съзнание – те искат да бъдат самият Бог, когото са създали по свой образ и подобие: Богът, сътворил вселената от пустотата в резултат на случайно хрумване. Но действителността не може да бъде измамена. Те постигат точно обратното на това, което желаят. Искат всемогъща власт над битието, но вместо това губят властта над съзнанието си. Отказвайки се да знаят, те сами се осъждат на ужаса на вечното незнание.

– Любовта е израз на ценностите на човека, най-великата награда, която можете да заслужите с моралните качество на своя характер и на своята личност, емоционалната цена, която човек плаща за радостта, доставена му от достойнствата на друг човек. Вашият морал изисква да отделите любовта от ценностите и да я връчите на някой случаен скитник, вече не в отговор на ценните му качества, а в отклик на неговата потребност, не като награда, а като милостиня, не като отплата за добродетелите му, а като празен чек за пороците му. Вашият морал ви съветва, че целта на любовта е да ви освободи от оковите на нравствеността, че любовта има върховенство над моралната преценка, че истинската любов преодолява, прощава и превъзмогва всяка проява на злото от страна на своя обект и колкото по-голяма е любовта, толкова повече прегрешения може да прости на любимия. Да обичате човек заради неговите добродетели е твърде дребнаво и по човешки – ви казва вашият морал; да го обичате заради недостатъците му, е свойствено на божествената природа. Да обичате онези, които са достойни за любовта ви, е користно; да обичате недостойните е жертване. Вие дължите любовта си на онези, които не я заслужават, и колкото по-недостойни са те за нея, толкова повече любов им дължите; колкото по-гнусен е обектът, толкова по-благородна е любовта ви; колкото по-непридирчива е любовта ви, толкова по-добродетелни сте; а ако можете да доведете душата си до състояние на сметище, еднакво достъпно за всички, ако можете да престанете да зачитате моралните ценности, тогава сте достигнали състоянието на морално съвършенство.
– Такъв е вашият морал на жертването и двата идеала, които ви предлага, си приличат като две капки вода: да прекроите живота на тялото си, следвайки идеала за човешки добитък, а живота на своя дух – следвайки идеала за бунище.
– Такава е била целта ви – и сте я постигнали. Защо сега се оплаквате жално от безсилието на човека и безплодните му стремежи? Дали защото не успяхте да просперирате, търсейки разрушения? Или защото не намерихте радост, прекланяйки се пред болката? Или защото сте неспособни да живеете, щом сте избрали смъртта за ценностен критерий?
– Степента на вашата способност да живеете се определя от степента, в която нарушавате вашия си морален кодекс; въпреки това, вие вярвате, че неговите проповедници са приятели на човечеството, проклинате сами себе си и не смеете да се усъмните в техните мотиви и цели. Погледнете ги сега, когато сте изправени пред решаващ избор – ако изберете гибелта, трябва да го сторите с ясната представа колко евтино и на какъв нищожен враг отдавате живота си.
– Мистиците и от двете школи, проповядващи кредото на жертването, са микроби, които ви нападат пред през една-единствена рана – вашата боязън да разчитате на собствения си ум. Те ви казват, че притежават средство за познание, което е по-висше от ума, форма на съзнание, която превъзхожда разума – сякаш имат влияние над някакъв разпореждащ се с цялата вселена бюрократ, който тайно им дава ценни съвети, отказвани на другите. Мистиците на духа заявяват, че притежават допълнително сетиво – свръхсензор, от който вие сте лишени: това особено шесто чувство се състои в това да се противопоставя на всички познания, които вашите пет сетива ви набавят. Мистиците на плътта не си създават главоболия с претенции за свръхсензорни възприятия: те просто заявяват, че вашите усещания нямат валиден смисъл, а тяхната мъдрост се изразява в това по някакъв неконкретизиран начин да са наясно, че вие сте слепи. И едните, и другите настояват да сведете до невалидност собственото си съзнание и да се подчините на тяхната власт. Като доказателство за своето свръхпознание те ви предлагат факта, че отстояват гледна точка, противоположна на всичко, което вие знаете, а като доказателство на своята свръхспособност да се справят с битието – факта, че ви водят към нищета, саможертване, глад и разрушение.
– Те претендират, че възприемат форма на съществувание, по-висша от земното ви битие. Мистиците на духа го наричат "друго измерение", което се състои в отричане на измеренията. Мистиците на плътта го наричат "бъдеще", което се състои в отричане на настоящето. Да съществува нещо означава то да притежава идентичност. Каква идентичност са способни да придадат на това тяхно по-висше царство? Непрекъснато ви разправят какво то не е, но никога не ви казват какво е. Всичките им определения се състоят от отрицания: Бог е онова, което никой човешки ум не може да познае, казват те – и продължават, изисквайки да смятате това за знание – Бог е не-човек, небесата са не-земя, душата е не-тяло, добродетелта е не-изгода, „А” е „не-А”, възприятието е не-сетивност, знанието е не-разум. Техните определения не са акт на дефиниране, а на изтриване.
– Единствено метафизиката на пиявица би прегърнала здраво идеята за вселена, в която показателят за идентифициране е нулата. Само пиявицата би поискала да избегне назоваването на собствената й същност, да избегне необходимостта да се знае, че субстанцията, от която е изградена личната й вселена, е кръвта на другите.